Когато за пръв път открих фотографиите на Кирил Станоев, бях очарована от изящните и в същото време семпли, почти минималистични, кадри, които погледът ми жадно попиваше. На снимките виждах жени, съчетаващи в себе си и красота, и чар, и излъчване, заснети в различни и невинаги „моделски” пози. Имената, които съпътсваха кадрите, носеха същите послания. Виждах „Woman with book and ferret”, „Woman with book”, „Woman with mirror”… но не названията, а изображенията говореха много повече.
Кирил е фотограф от Люлин, роден малко след началото на 80-те години на миналия век и снимащ от 2010 година. Обича да кара колело, да ходи на Витоша и на битака, обича и пица с четири сирена. И книги обича. Понякога рисува, но по-често снима. Срещнахме се с него, за да ни разкаже повече за себе си и работата си. Резултатът: в следващите редове.
Кога се запали по фотографията и защо реши да я превърнеш в своя професия? Скъпо хоби или реализирана мечта е тя за теб?
Започнах преди 5 години. Не съм имал идеи да снимам комерсиално, така се случи. Фотографията за мен не е нито хоби, нито мечта, а само изразно средство, с което работя в момента.
Следим работата ти отдавна и ни прави впечатление, че не само снимаш много красиви жени, но и даже успяваш да ги съблечеш в кадрите си. Каква е тайната? И сега сериозно: какво би ни споделил за спецификите на този тип фотография?
Снимането на голи жени не е самоцел,то е част от идеята за определен кадър. Не мисля, че има тайна. Когато идеята и реализацията допадат на модела, нещата се случват.
А каква е твоята фотография – тази, която те разкрива в най-висока степен?
Опитвам се да бъда честен.
Твоя снимка се е появявала във Vogue, поздравления! Как се случи това и кой е кадърът, който украси италианското издание на световната Модна библия?
През 2013 година участвах в конкурс, организиран от Vogue Италия и Swatch. В задачата на журито (Франка Созани, главен редактор на Vogue Италия и Ник Хайек, CEO Swatch) трябваше да се комбинират двете марки.След финалния кръг моят кадър, заедно с още 19 други финалисти, беше отпечатан в априлския брой (764) на италианското издание през 2014 година.
В последно време сякаш доста хора сложиха Photography след името си – на какво отдаваш нарастващия интерес към твоята професия и как да различаваме оригинала от имитацията?
Радвам се,че фотографията привлича повече хора и се създава нещо стойностно. Що се отнася до оригинала и имитацията, то това вече е в сферата на художествената критика и е от компетенцията на хората, които се занимават с тази работа.
Какъв съвет би дал на хората, които тепърва планират да се посветят на това изкуство?
Да започват !!!
А какъв е Кирил Станоев като човек? Кое го различава от фотографа Кирил Станоев?
Какъв човек съм вероятно могат да кажат тези, които ме познават. Фотографията, която правя, в голяма част е отражение на това, което съм и в този смисъл няма разлика.
Труден ли е пътят на артиста в България? Какво те задържа тук?
Никъде не е лесно, не смятам, че в чужбина е по-различно. Ние обаче имаме най-красивите жени.
Какво планираш в най-скорошен план? И къде ще можем да го открием?
Работя върху лични проекти, всичко най-ново от мен може да се види тук.
Коментари