Отдавна не бях чела разкази. Някак си между романите и тук-там поезията сякаш забравям за онзи повествователен жанр, в който началото и краят на историите са по-близо един до друг, в който една случка оживява за няколко страници време, в който всичко започва и свършва нито прекалено бързо, нито твърде бавно. А точно когато трябва. Нямах представа какво да очаквам от творчеството на Йорданка Белева. Това е първото ми запознанство с нея, но със сигурност…