Отдавна не бях чела разкази. Някак си между романите и тук-там поезията сякаш забравям за онзи повествователен жанр, в който началото и краят на историите са по-близо един до друг, в който една случка оживява за няколко страници време, в който всичко започва и свършва нито прекалено бързо, нито твърде бавно. А точно когато трябва.
Нямах представа какво да очаквам от творчеството на Йорданка Белева. Това е първото ми запознанство с нея, но със сигурност не и последното. Предстои ми среща с няколко нейни стихосбирки, а по-нататък... кой знае?
Когато взех в ръцете си сборника "Ключове", първото, което ми направи силно впечатление, бе минималистичната корица, която обаче казваше всичко, което ме очаква между страниците. Странна за разбиране, точно като част от самите произведения. Странна, но не и невъзможна.
Разкази с повече или по-малко неочакван край. Разкази, предадени през погледа на дете или на пораснала жена. Разкази, които не те оставят да ги прекъснеш в средата, защото нетърпението от финала е твърде силно.
Йорданка Белева разказва (преживени) истории. Когато пише от името на своето непораснало Аз, го прави толкова умело, че неведнъж си зададох въпроса как е успяла да запомни всички трепети на детското съзнание. И да ги предаде автентично и по начин, който мен поне успя да върне 20-ина години назад.
Творбите са хармония между общочовешки и философски разсъждения. Красиво съчетание между моменти от живота и тяхната интерпретация, която в главата на всеки човек приема различна форма. Харесва ми формата, която създава авторката, защото е реално изпълнение на имагинерни хрумвания. А подобно умение заслужава адмирации.
Ако и вие решите да се запознаете с "Ключове", обърнете внимание на детския поглед, който Йорданка Белева отправя към тоталитарния режим, в който е израснала. Не пропускайте и "магьосника от ОЗ", с който ни запознава в един от разказите. "Внукът на човекоядката" и "Прахан и прахчета" също не бива да бъдат подминавани.
Но... нека не изреждам цялото съдържание на сборника. Вероятно, ако се срещнете, той ще отключи у вас други врати, не моите. Защото ключовете, които носи със себе си, дават път към онези пространства, до които искаме да стигнем в определения момент. А за всекиго те са различни.
