Студена декемврийска утрин. Събота, мързелива за повечето хора, но учебна за мен. Имам извънредни лекции, но съм щастлива, защото съм получила цял час бонус за сън, а също и лукса да не стоя права в метрото в иначе пиковия час. Слизам на Ректората – така любимо мое място, от което не искам да се откъсвам; място, символ на благородството на своите създатели и дом на науката.  Сутринта е добра. Изкачвам се по стълбите към градинката…

„Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни посвоему.” Подозирал ли е Толстой колко правилни ще се окажат думите му? Независещи от време, раса, възраст, финансово положение… независещи от нито една обвивка, прикриваща това, което всъщност никога не се променя, а именно човешките взаимоотношения. От края на XIX век в Русия се пренасяме в началото на XXI век в Холандия. Там откриваме младо семейство, работещо в сферата на рекламния бизнес. Кармен и Стейн…

...на баба Ася... Живеех на Париж. Улица в столицата, не туристическата дестинация. Малка и симпатична. Есен. Нито да си с палто, нито да ти е меланхолично свежо. След известно суетене по книгите на съквартирантката ми грабнах най-очарователната и излязох навън. Ден с мен и четене. Поне така си мислех. Авантюристичният ми дух ме изстреля на 200 метра от ул. Париж, право пред Народния театър. Празна пейка. До нея бе свила гнездо възрастна жена, с всичките…