„Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни посвоему.” Подозирал ли е Толстой колко правилни ще се окажат думите му? Независещи от време, раса, възраст, финансово положение… независещи от нито една обвивка, прикриваща това, което всъщност никога не се променя, а именно човешките взаимоотношения.
От края на XIX век в Русия се пренасяме в началото на XXI век в Холандия. Там откриваме младо семейство, работещо в сферата на рекламния бизнес. Кармен и Стейн са модерни, освободени, не робуват на предразсъдъци и на всичкото отгоре са успели да скрепят тези отношения в щастлив брак, плод на чиято любов е малката Луна.
Приказката би могла да продължи до безкрай, ако главната героиня не се разболява от рак. И точно тук идва реалността – жестока и без захаросани сюжети. Реалистична от всяко повръщане до натуралистичното описание на една липсваща гърда. От окапването на косата до изпускането в гащите. Без извинение.
„Отива една жена при лекаря” е книга със скучно заглавие, но с болезнено интересен сюжет. Рей Клуун не разказва за безсънните нощи, в които главният му герой държи ръката на съпругата си. Той описва нощите, в които същият този герой, преуморен от напрежението вкъщи, кръстосва нощните клубове до сутринта и намира утеха от личната си драма в леглата на други жени.
Някак си между редовете романът напомня за „Непосилната лекота на битието” от Милан Кундера. Историята отново разказва за мъж, обичащ до болка половинката си, но продължаващ да търси различни емоции между краката на още и още жени.
„Позволявал съм на една жена да се докосне до всичко, освен до сърцето ми. Тялото и духът ми може и да бяха монофобни, но сърцето ми си оставаше моногамно. То принадлежеше на Кармен. Роус знаеше, че никога не бих имал връзка с нея, ако Кармен не беше болна. Но Кармен е болна.”
По романа има и филм, разбира се. В края на настоящия материал можете да изгледате трейлъра, но лично аз ви препоръчвам преди него да се запознаете с книжната версия. „Отива една жена при лекаря” е история, която носи и физическа, и душевна болка. Но е истинска. И някъде там се крие нейното очарование.
