Етикет

споделяне

Сърфиране

Винаги съм се придвижвала с градския транспорт, откакто живея в столицата и съответно съм придобила навика да се оплаквам от разписанието му, от състоянието на превозните средства и дори от несъобразителността на останалите пътуващи. За да игнорирам изброените отрицателни страни (най-вече последната), започнах да слушам музика, да гледам филм и каквото друго можете да се сетите, което включва слушалки в ушите. За моя най-голяма радост, една сутрин забравих слушалките вкъщи, качих се в автобуса и съвсем…

И преди съм писала за междусезонните месеци; ако предлетните такива дяволито те гъделичкат и с гатанки разхождат съзнанието ти из лабиринтите на бъдещото Възможно, следлетните ти подават чаша студена бира и мълчаливо стоят отстрани, докато наивно се опитваш да запечаташ с инстантен фотоапарат шума на вълните и топлината на последните слънчеви лъчи за деня. Август носи короната на междусезонието. Малкото братче на лятото, което не иска да излиза от водата или да се прибира на…

Не искам да паля излишни огньове. Защото резкият пламък е най-буен, но бързо бива умъртвен. След него остават само мокрите въглени, а тяхното черно не се мие. Не искам да горя напразно. Например за онези, последвали рациото. Защото те са ходещи ледници, проклинащи страстта, а на тоя свят има повече от любимата им безсърдечност –  в мансардите абсент се пие, говори се за вяра и за обич. За приключения, за смисъл…  с тъжното съзнание, че…

Отдавна беше настъпил моментът, когато в моловете единственият магазин, в който всичко ми беше по мярка, остана книжарницата. Въпреки това, в много редки случаи, някоя настоятелна приятелка успяваше да ме убеди да разгледаме „набързо” какво ново има в някоя от огромните търговски сгради. Последната новост, която открихме е, че вече съществува номер XXS… и той не е в детския магазин. Така преди няколко седмици се „гмурнахме” в дълбоките води на модните тенденции. И докато с…

Неделя вечер ме дърпа за ръката като жажда. Тръгвам с нея към дивана. Чай. Цигара. И образа на любимия от сутринта – първото нещо, когато отворих очи. Прегръдката. Целувката и аромата на прясно сварено кафе. Живот. Спокойствие. Същина и Мир. Неделя седна до мен. Заедно слушаме ретро музика. Разказвам ѝ как е минала седмицата, също и за срещата със Събота, която снощи не ни остави на мира и ни изблъска към вратата, за да пийнем…

Февруари е, когато осъзнавам колко много равносметки са направени, а повечето от тях – вече забравени. Затова и реших да ти споделя нещо. Събудих се тази сутрин и осъзнах, че не искам човек като теб да е близо до мен. Нямам нужда от такива хора около себе си. Вероятно съм го знаела отдавна, но може би нарочно е било някак притиснато, смачкано и потънало, дори почти погубено, но явно не съвсем някъде дълбоко в мен.…