Проблемът не е, че детенцето носи като моите маратонки. Нито в това, че иска да освободя люлката. Така е редно. Но някъде между двете опашки и пристегнатия кок, параболата на полета ми удари чукче и момичето неусетно стана жена. Ставам. Явно не може да се полюшкам още малко в жизнерадостна безтегловност. Часовникът отмери. Наложи се Daddy's girl да захвърли близалката и да се качи на токчета, където да го играе superwomаn. Хората, местата и слънцето…