Етикет

изповед

Сърфиране

Не искам да паля излишни огньове. Защото резкият пламък е най-буен, но бързо бива умъртвен. След него остават само мокрите въглени, а тяхното черно не се мие. Не искам да горя напразно. Например за онези, последвали рациото. Защото те са ходещи ледници, проклинащи страстта, а на тоя свят има повече от любимата им безсърдечност –  в мансардите абсент се пие, говори се за вяра и за обич. За приключения, за смисъл…  с тъжното съзнание, че…

Отдавна беше настъпил моментът, когато в моловете единственият магазин, в който всичко ми беше по мярка, остана книжарницата. Въпреки това, в много редки случаи, някоя настоятелна приятелка успяваше да ме убеди да разгледаме „набързо” какво ново има в някоя от огромните търговски сгради. Последната новост, която открихме е, че вече съществува номер XXS… и той не е в детския магазин. Така преди няколко седмици се „гмурнахме” в дълбоките води на модните тенденции. И докато с…

Свободен… дали това, че съм все още необвързан, ми дава свобода, или самота? Зависи от гледната точка. От времето. От социалната среда. Един път изживявам моментите със себе си максимално, инвестирам ги в мен самия, оползотворявам ги. Но друг път ги броя. Секунда след секунда. Стрелката на часовника сякаш не иска да се мести. А минутите застиват. В еднообразието и тишината. Веднъж имах сериозна връзка. После я нямах. Пиша анонимно този текст, защото не искам…

Студена декемврийска утрин. Събота, мързелива за повечето хора, но учебна за мен. Имам извънредни лекции, но съм щастлива, защото съм получила цял час бонус за сън, а също и лукса да не стоя права в метрото в иначе пиковия час. Слизам на Ректората – така любимо мое място, от което не искам да се откъсвам; място, символ на благородството на своите създатели и дом на науката.  Сутринта е добра. Изкачвам се по стълбите към градинката…