Свободен… дали това, че съм все още необвързан, ми дава свобода, или самота? Зависи от гледната точка. От времето. От социалната среда. Един път изживявам моментите със себе си максимално, инвестирам ги в мен самия, оползотворявам ги. Но друг път ги броя. Секунда след секунда. Стрелката на часовника сякаш не иска да се мести. А минутите застиват. В еднообразието и тишината.
Веднъж имах сериозна връзка. После я нямах. Пиша анонимно този текст, защото не искам да се разкривам. Поне не и душата си. А тя върви с името. Когато срещнеш правилния човек и нещо се прецака помежду ви, не е много готино да продължиш нататък и да срещнеш друг правилен. Всъщност не, готино е, ама не е възможно. Защото гледаш едни нови очи, пък търсиш старите. Слушаш някакъв глас, ама не го разпознаваш. Трудно е…
Оттогава мина много време. А аз все още търся жената на живота си, на която да вкарам пръстена. Поне не съм си изгубил чувството за хумор, струва ми се, ама то не може да ти вземат всичко наведнъж.
И така: завърших университета, намерих си хубава работа, посещавам един-два курса, както казах в началото: инвестирам в себе си. Ама ми се инвестира в още някого… Ще инвестирам времето си, себе си, чувствата си, готварските си умения. Може и куче да разхождам, но за това не съм сигурен.
Както и да е. Първата стъпка е да признаеш, че нещо не е наред. Като при наркоманите или алкохолиците. После, в мир със себе си, започваш да търсиш възможности за промяна.
На първо място: мразя да ме сватосват. Отвратително е, хора, не го правете. Достатъчно голям съм (и буквално), за да преценя дали една жена ми харесва, или не. Ама да ми я пробутвате, обяснявайки ми колко много ще си паснем… ами НЕ.
Реших да преодолея един от най-големите си страхове и да отида на място, на което всички знаят за какво съм там. Парти за необвързани. Има и такива неща, да. Поне в София. Лошото е, както вече споменах, че на подобно място все едно на челото ти е написано, че си сам(отен). Хубавото е, че всички около теб също са такива. Това според предварителните представи. Реалността е, че клубът е пълен с нормални хора, които се забавляват, пък междувременно може и да срещнат сродната душа.
Темата на партито беше Лас Вегас, а дрескодът: черно, червено и бяло. Аз го спазих напълно, защото къде другаде ще ми се наложи да се облека по подобен начин, общо взето. След като минах входа се насочих директно към дъното на заведението, решен, че барът там ще се превърне в убежище за мен до края на вечерта.
Първите 15 минути планът ми се оказа успешен. После се оказа, че няма смисъл от него.
Няма да ви разказвам стъпка по стъпка как премина вечерта ми. Не ми се иска да ви отнемам и изненадата, и удоволствието. Ще споделя няколко hint-чета, които може и да ви накарат да се впуснете в приключението „Парти за необвързани”.
Всяко събитие е тематично, а темата не е случайна. Тя маркира цялата вечер, посредством игри, в които мъже и жени се срещат, разговарят и най-важното: общуват си някак през смях, което прави комуникацията една идея по-лесна. Игрите са няколко, а вие избирате дали да участвате във всички. Аз се пробвах навсякъде и не съжалих.
В другото време, извън тези инициативи, наоколо има хора. И от вашия, и от другия пол. Докато си пиете нещо, можете да разговаряте помежду си и да намерите нови работни контакти, например. Поне при мен така се случи, нищо, че търсих друг тип обвързване.
Не на последно място, реално можете да срещнете някого от Венера (в моя случай), който да предизвика интереса ви. И най-хубавото е, че няма да се чудите дали е обвързан, или не. Тук схемата е ясна.
Следващото парти е на 17 декември и темата е „Шоколад”. Дрескод този път няма, но изискването е всеки да носи нещо какаово, което да сподели с… не се знае с кого. Тук можете да разберете повече за събитието, всъщност.
За финал ми се иска да споделя поне името си. Но не мога. Защото, каквото се случи в Лас Вегас, си остава в Лас Вегас. Adiòs.
1 коментар
Поне успя ли да намериш своята половинка?