Спомням си с огромно чувство на носталгия времената на телевизия ММ. В своя пик, ММ беше най-влиятелната и важна музикална медиа в България. Тогава все още нямаше YouTube и социални мрежи, а най-добрият начин да потръгне музикалната ти кариера, бе те да те въртят по ММ. Общо взето, всички гледаха ММ. А едно от лицата на ММ бе Роро Кавалджиев.
За мен бе истинско удоволствие да се запозная лично с Роро, когото дълго време познавах единствено от ТВ екрана. Запознанството ни стана по линия на NEXT TV - амбициозният проект на Роро, с който той искаше и у нас да се обърне адекватно внимание на гейминг индустрията и всичко ново около нея. От първи поглед личеше, че Роро подхожда към проекта с изгаряща страст, почти детски ентусиазъм и нестихващ оптимизъм, въпреки трудностите по пътя.
За страстта на Роро към видео игрите знаех отдавна, най-вече от безбройните безсънни нощи, прекарани пред екрана, гледайки неговия МИСТ в ефира на ММ. Предаването бе същинска революция за българския ефир, а вероятно и в световен мащаб. До ранните часове на сутринта, Роро и зрителите играеха куестове в реално време, като самите зрители бяха играчите. Всичко беше натурално, първично и истинско. Без walkthroughs и чийтване от YouTube. Нямах търпение да дойде петък вечер и гледам МИСТ, за ужас на майка ми. В крайна сметка, кой родител иска малкото му дете да стои до 3-4 сутринта, гледайки телевизия?
Сега като се замисля, първите ми реални спомени за присъствието на гейминга, под каквато и да е форма, в телевизионен ефир, са свързани с Роро и ММ. Не е никак случайно, че той е определян за един от хората с най-висок принос за развитието на гейминг индустрията у нас. Да, по едно време имаше не малко списания, при това - добри, но става ли дума за телевизионно време, Роро правеше неща, които не бяха по възможностите на никого друг. Първо с МИСТ, стартирал в ефира на ММ, а след това за кратко преместен в ББТ, а след това и с напълно уникалния за България проект NEXT TV. Да не говорим и за организираните от него Gaming Knights събития, които също нямат какъвто и да е аналог в България до момента. Роро работеше здраво за развитието на българския гейминг и за геймърите, защото вярваше, че те заслужават повече. Това е една от най-бързо развиващите се индустрии в света, а както често се случва, при нас развитието закъснява с години.
Но оставете гейминга настрани. Най-тъжното е, че България загуби един от най-позитивните и излъчващи светлина хора в медийното и публично пространство. Почти няма човек, докоснал се до Роро, който да не е останал очарован от положителната енергия, струяща от него. Факт е, че има хора, обвиняващи го в различни грехове и грешки. Но това вече няма значение, защото Роро вече го няма. А и честно казано, това си остава изцяло между него и въпросните хора. За нас - останалите, които сме израстнали с неговото лице в ефира на ММ, с МИСТ и Интерактив, а след това не пропускахме и издание на NEXT TV, липсата на Роро винаги ще бъде огромна.
