Случи се така, че в последните няколко месеца имах възможността да поизляза от София и да посетя няколко различни български града. Естествено, както се предполага, трябваше да бъда разведен и по някои от най-добрите места за нощен живот в съответните градове, защото такъв е етикетът, нали? Естествено, такъв етикет изобщо не съществува, но честно казано, просто нямахме какво по-интересно да правим.
За огромно мое съжаление, предишните ми впечатления се затвърдиха - никъде в България законите на държавата не се спазват, а посетителите на въпросните заведения масово си пушат с най-голямо спокойствие. Дори сервитьорките им улесняват живота, носейки им малки чашки с натъпкани салфетки в тях, които да играят ролята на пепелници. Все едно пък, ако сложат истински пепелници, някой ще им направи проблем. И всичко това, при положение, че в държавата ни има влезли в сила закони, които категорично забраняват пушенето в заведенията. Но на кого ли му пука?
И ако по някаква причина приемем, че подобни гледки извън София са що-годе нормални, няма как да оправдая това, което ми се случи снощи. Или иначе казано, присъствието ми в едно от топ заведенията на София, където цигареният дим също се рееше в пространството, подобно на аромата на корупция, лъхтящ от хората, които принципно би трябвало да са отговорни това да не се случва.
Това, че се пуши в заведенията, е проблем. Проблем е, защото в случая говорим за симптом. Симптом на едно огромно, плашещо, ужасяващо и пуснало пипалата си из цялата ни държава чудовище, носещо названието корупция. Днес въпросът е в пушенето, утре е в двадесетте лева, които катаджията прибира в джоба си, за да може поредният неадекватен джигит да мародерства по пътищата ни. Вдругиден ще е в болниците, след това в държавната администрация. Общо взето, навсякъде. А след това ще пристигне и поредният доклад, който ще ни прати на дъното в Европейския съюз по отношение на повсеместната корупция, която властва над съдбите ни и обрича и без това окуцялата ни държавичка на още по-жалко съществуване.
В един от многото случаи, когато попаднахме на цигарен дим в заведение, с компанията ми решихме да подадем сигнал до отговорните за това институции. Или поне опитахме. Защото никой не отговори на посочения телефон. А дори и това да се беше случило, адекватна реакция почти сигурно нямаше да има. Защото парите играят. Някой си е платил. Вероятно много, но правейки си отличната сметка, че пак ще е на печалба. А друг е прибрал парите. Това, дами и господа, се нарича корупция. А България е корумпирана държава. Много, много корумпирана.
Това, че се пуши в заведенията, е проблем. Проблем е, защото в случая говорим за симптом. Симптом на едно огромно, плашещо, ужасяващо и пуснало пипалата си из цялата ни държава чудовище, носещо названието корупция. Днес въпросът е в пушенето, утре е в двадесетте лева, които катаджията прибира в джоба си, за да може поредният неадекватен джигит да мародерства по пътищата ни.
"Какво пък се оплаква тоя", вероятно ще си кажат Тошко и Пенчо, които снощи са изпафкали по една кутия цигари в любимото си заведение. И вероятно ще са прави за себе си. Това, което Тошко и Пенчо не разбират, е че в България никога няма да се живее добре, докато Тошко и Пенчо сами дефекират върху законите, прокарани именно с такава цел. Сега като се замисля, забраната за пушене на закрити обществени места е едно от най-добрите решения, излезли от българския Парламент в последните години. Парадоксалното е, че дори и добрите решения на политиците ни се оказват изгубена кауза, защото винаги ще се намери някой, който да си плати. А после Тошко и Пенчо ще си запалят фасовете, защото са "над нещата". И точно в този конкретен момент, когато си тръскат шибаните цигари в пепелника, ще подемат разговор, как "тия гадни политици преебаха държавата". Това, което Тошко и Пенчо не знаят, а и сигурно никога няма да разберат, е че са съучастници и са отговорни също толкова, колкото и въпросните политици. Приятно пушене!
