Приказка за Гренландия

Случвало ли ви се е да се събудите един ден с мисълта, че точно днес трябва най-сетне да се вслушате във вътрешния си глас? Онзи вътрешен глас, който ви казва да направите нещо, не, че е задължително, но ви се иска, за да последвате собствената си пътека и гласа, който ви насочва, възприемате като единствения истински за вас.

Е, добре, в един такъв ден аз чух своя глас, който ми казваше да спра да се преструвам на щастлива и да се заема с реализирането на това, което обичам и ме прави щастлива. Осъзнавайки риска от следването на гласа, бях обхваната от страх и съмнение какво ще кажат другите, какво ще си помислят за мен, дали няма да разочаровам скъпи хора… Но в крайна сметка прецених, че си струва, защото мисълта и душата ми се почувстваха свободни, а щастието – вече знам, идва само със свободата.

Открих и осъзнах, че това, което ми носи щастие, е откриването на нови земи, светове и култури. Като например, от спиращите дъха изгреви при Анкор-Уат в Камбоджа до суровите Гренландски природни стихии, с които се бориш по време на 7-часово пътуване с кучешки шейни по средата на пустинното белоснежие. Пътешествията ме карат да премислям ценностите си, начина си на разсъждаване и възприемане на света, да преоценя всичко и всекиго на различно ниво.

Готов ли си за приключение? Разгледай и резервирай следващата си почивка още сега!

Неотдавна моята необичайна траектория ме отведе в красивата и мистична земя на Гренландия. Съзнателно или подсъзнателно винаги се стремя към по-меките климати и си знаех, че Гренландия ще е сериозно предизвикателство, особено по това време на годината, когато там е още зима. Но щом получих обаждане от Визит Грийнланд с покана да посетя неописани територии в тяхната прекрасна страна, без да мисля се захванах да приготвям багажа си.

В една ранна априлска утрин, точно в 9.45 ч., се оказах на локалното летище в Рейкявик в очакване на двупропелеровия джет, който трябваше да отведе малката ни група в необходената земя.

От полета над океана помня само това, което напълно омагьосаните ми очи виждаха – групи и късове мощни айсберги, бавно носещи се в далечината, и по-малки ледени парчета от тях, накъсано плуващи из водата. Спомням си, че през съзнанието ми мина мисълта за късмета да си жив в подобен момент и да можеш да възприемеш това като особен подарък.

Около два часа по-късно се приземихме в Кулусук, главния източно-гренландски пристанищен и летищен център за вътрешността на страната. Край нас – сняг и лед, нищо друго не се виждаше нагоре, надолу, наляво и надясно. Снегът бе недокоснат и навсякъде бе към 5-6 м дълбок. Оттам взехме хеликоптер за кратък полет до Тасилак, най-големия град в източната част на Гренландия, а пък оттам поехме пътуване с шейна с прекрасни кучета-водачи и това последно пътешествие бе истинското предизвикателство за душите и телата ни.

По време на престоя си видяхме различен свят – друг начин на ежедневен бит, с други думи – различен живот. От ярките и многоцветни покриви на малките къщи, които се виждат от много далеко, до великолепните кучета – единствен начин на транспорт в суровата зима, този пейзаж и опит ни убеди, че простотата е безспорният и истински ключ към щастието. Смятаме, че за него, за щастието, се нуждаем от множество материални удобства, които ще облекчат живота ни; истината е, че единственото необходимо е добра околна среда и условия, които ни дават възможност да се изразим в пълнота.

Искрено се надявам следващите ми снимки да ви отведат в свят, който не сте виждали досега и да ви убедят, че да бъдеш различен все пак не е лошо.