"От 7-хилядната история на човечеството, едва 220 дни са прекарани в мир."
Темата за травмите от войната е и ще бъде винаги актуална. Войната руши, изтрива смисъла (на) и живота буквално. Постановката „Пилето“ започва на бойното поле и се разгръща във време на мир, когато хората се борят със собствените си травми, демони, болежки. Всъщност войната е повод и фон. Акцентът в „Пилето“ е върху две деца, които не желаят да се сбогуват с безгрижността именно на детските си години.
„Пилето“ се играе от 2015 година в Младежки театър „Николай Бинев“. Оригиналната пиеса е на Наоми Уолъс по романа на Уилям Уортън. През 1984 излиза и екранизацията с режисьор Алън Паркър. Режисурата на постановката за българска публика поема Васил Дуев, за която е номиниран за Аскеер през 2016 година.
В ролята на Пилето се превъплъщава Александър Хаджиангелов, който заслужено печели Аскеер за изгряваща звезда. Негов приятел от детството е Ал, в ролята Никола Стоянов, също номиниран за Аскеер през 2016 за персонажа си в „Пилето“.
Пилeто и Ал са приятели от детството и настоящи ветерани от войната. Белезите от битките са по лицето на Ал, а травмите за Пилето са по-малко видими, но доста по-сериозни. Действието се развива в психиатрична клиника, където Пилето е затворен поради неспособността си да комуникира с никого и съмнения за безвъзвратна лудост. Ал е повикан от военния лекар с надеждата да помогне на приятеля си.
Детството на Ал и Пилето е представено чрез множество ретроспекции – похват, присъщ повече на киното, отколкото на театъра. Именно впечатляващата игра със светлина и сенки прави това възможно. Чрез брилянтно съчетаване на светлосенки, сценография и музика, зрителят бива пренесен в необходимото бягство на две деца от реалността. Удивително е колко много въображение е вложено в реализиране на сюрреализма в постановката с помощта на светлина и звуци.
Сцената е камерна, зрителят е на една ръка разстояние от актьорите, което винаги влияе върху емоциите. Това, което бихме си пожелали, са по-удобни седалки в залата, за да се потопим напълно в настроението на „Пилето“.
„Пилето“ разказва за детското, истинско, непринудено и неопетнено приятелство. Когато Ал и Пилeто са заедно, проблеми не съществуват – нито смазани от живота агресивни родители, нито други деца, които не ги разбират, само те двамата, колелетата и това, което ги прави щастливи. Момчето по прякор „Пилeто“ чувства себе си, когато лети, а птиците са негови приятели.
Приятелството на главните персонажи е колкото красиво, толкова и опасно, тъй като всяко дете рано или късно пораства. Двамата по различен начин отказват зрелостта и всичките й недостатъци, създават собствени методи „за справяне“, алтернативни реалности, граничещи с лудостта. Но както Пилeто сам казва: да бъдеш луд „никога не е обективно понятие“.
Чрез постановката „Пилето“ зрителят успява да погледне „от другата страна“ – там, където само изкуството може да ни заведе – в царството на сънищата, на фантазиите, а може би на лудия човек, неспособен да приеме реалността. Пилето отрича света и това е неговото необходимо бягство. Там можеш да бъдеш себе си, да се влюбиш в птица и най-важното – да полетиш волно, без някой да се опита да отреже крилете ти.
Следващи дати на постановката са 21.10, 10.11 и 24.11 в Младежки театър.
