Тя е сред активно работещите имена на полето на съвременния танц. Срещаме я, за да поговорим за последното представление в оригинален състав на спектакъла ѝ "Пласт-тония" в Топлоцентрала, тази неделя, 5 март.
Ина, представлението се занимава с постапокалиптична тема, която тепърва ще ни вълнува все повече – екокатастрофата. Как решихте да се захванете с тази задача?
Като че ли винаги си избирам големите теми или те избират мен, не съм сигурна. 🙂 При всяко положение обаче, вярвам, че от тях има нужда в изкуството. Струва ми се, че много бавно си учим уроците като човечество. Крайно време е да направим промени, а някои от тях наистина са належащи.
Какво ще посъветвате да правят хората в ежедневния живот, така че още днес да намалят последствията от екологична криза?
Намаляването на последствията е доста сложна задача, която включва - както индивидуално, така и общностно участие, и най-вече промяна в множество порочни практики и политики. Екологичната криза далеч не е свързана само с пластмасата, но тъй като сме избрали именно нея за драматургичен символ в спектакъла, да си поговорим за това…
Съществуват доста лесни, ненатоварващи и икономични начини да живеем по-природосъобразно или поне да намалим потреблението на пластмаса в ежедневието си. Според моето лично мнение, най-устойчив подход е изборът на нейните алтернативи - бутилки, кутии за храна, прибори за многократна употреба (най-добре от друг материал), закупуване на дрехи втора употреба, намиране на нови приложения на стари вещи. Това са простички неща, но могат да допринесат изключително много за подобряване на ситуацията, ако все повече хора ги прилагат. Това не означава да не рециклираме, разбира се, но не трябва да забравяме, че голяма част от пластмасите са неразградими. Разпадат се до микрочастици и след това попадат във водата и храната ни, така че най-добре е да направим каквото можем, за да намалим максимално употребата на пластмаса в нашия бит.
Като хореограф коя битка е по-трудна за вас – с гравитацията или липсата на атмосфера (въпросът е в пряк и в преносен смисъл)?
С гравитацията определено сме близки. Това е една дългогодишно обгрижвана връзка - както в танца, така и извън него. Липсата на атмосфера обаче е предизвикателство. Не говоря за творческия процес, а по-скоро за всичко, което го предшества и следва. И тук, в стила на пласт-тонската действителност, ще кажа: “Въздух има за всички. Някои обичат да го споделят, други го затварят в буркани и трупат, складират… Така той намалява. Показателно е какъв избор правят хората, когато вече няма за всички. Кои от тях продължават да споделят?”... Имам много мисли в тази посока, но нека да останем в страната на метафорите, засега.
Можем ли да очакваме продължение на „Пласт-тония“?
Продължение ще има, да. Екипът ни положи големи усилия да върне представлението на сцена след почти двегодишна пауза. Успяхме да направим турне в няколко български града и да влезем в регулярната програма на РЦСИ “Топлоцентрала” за 2023-та година. След заминаването на Милен Петров за чужбина, от спектакъла ще станат част други двама танцьори, все още не сме обявили официално кои са те, но съвсем скоро планираме да го направим. Със сигурност това ще е една нова и различна глава от приключението “Пласт-тония”. Вълнуваме се и сме благодарни, че успяваме да си проправим пътечка. Работата на независимата сцена трябва да живее по-дълго. Често сме поставени пред предизвикателства, но все така и все повече… Имаме какво да кажем!
Какво ви тревожи и вълнува напоследък?
Тревожи ме разделението. Войната. Безразличието. Липсата на гражданско общество. Трудността да бъдем обединени. Обезверяването. Отказът от поемане на отговорност. Заблудата. Самозалъгването. Отложеното действие.
Вълнува ме движението ни напред и очите, с които гледаме света и другите. Ще ми се все по-често да се виждаме истински едни други, да се приемаме, да се обичаме повече…
Кога и защо да гледаме „Пласт-тония“?
Пласт-тония е един много личен за мен проект. Първото представление, което създадох след като загубих майка си. Посветих го на нея. В него могат да бъдат открити много въпроси, които засягат света ни - нашия личен и този, който споделяме. Пласт-тония е покана за среща с нас самите. Може би няма да ни хареса всичко, което ще видим в това огледало. А може и да ни напомни какво искаме да виждаме там.
На 5-ти март, от 19:30 ч., в Топлоцентрала, ще бъде последната възможност за зрителите да видят оригиналния пласт-тонски състав на сцена. Вълнуваме се!
И тук ще си позволя да отправя един призив…
Уважаеми зрители, посещавайте съвременно изкуство (то е тук за Вас!) и купувайте билетите си предварително. В днешно време това е много лесно и се случва за секунди онлайн, а в нашия случай има и намаление. По този начин подкрепяте независимата културна сцена. Някои независими пространства не могат да си позволят да провеждат събития без сигурността, че ще могат да покрият поне разходите си. Затова много представления биват отменяни. Купете своя билет сега! Има смисъл!
Какво да очакваме от вас в бъдеще?
Предстоят ни много нови проекти - танцови, музикални, театрални и почти всички те са социално ангажирани. Винаги можете да следите с какво сме се захванали този път на страниците ни в социалните мрежи: Танцова компания Музотанц, BigBanda, Playback Theatre Storycatchers и в онлайн платформата ни www.moveforchange.net, в която съвсем скоро ще започнем да представяме работата и на други български артисти, занимаващи се със съвременни социално ангажирани изкуства.
