Не е колегиално да правиш постановка за светила. Защото после и ние ще трябва да пишем за тях.
Знаете как е преди изпит – сърцето се свива, мозъкът – гърми от информация и се молиш да ти се падне добре позната тема. Някоя, дето е А, Б, В на предмета. Която всички знаят или са безумни да пропуснат в подготовката. И когато я изтеглиш – тиха радост и лукава надежда за успешен край на изпита спохожда иначе допреди малко свитата ти натура. Сядаш и говориш. Говориш доста. Обаче на тях не им стига. Защото този отсреща знае основното, няколкото интерпретации, познава кривините и праха под пластовете. В думите ти ще търси своята логика и усещане, затова шансовете ти за успех са минимални. На изпит, в живота или в театъра, този, който слуша активно, е важен поне колкото този, който говори. Иначе идват монолозите, разочарованията и критиките.
Отидете и гледайте. Искрено ще се посмеете на нечовешки напън, страст и почит. И горчилка – измени ми се вкуса в устата по едно време – от яд, че времето е спряло. Вижте ги как се мъчат пред вас, изпитващите, с небивалите си стремежи – да ви срещнат с Апостола. И по-дръзко – да ви срещнат с вас. Въздухът трепти под артистичния им напор. Видимо продължително са се подготвяли. И само какви актьори се събрали! Но защо Левски? А и защо аналогия с нашия Господ Исус Христос. Краят е обречен изначално на провал. А и Ботев? „Това не е Ботев!!!“ – ще креснете веднага. И с право - Ботев е бил по-снажен, със затворени обувки и брадата му не е била рядка...а гъста, с поглед дълбок, вид строг, но и някак замечтан, поетичен. Смело безумие или безумна смелост?
Язък!
И как са изкривили истината? Знаете ли, че без да отчитат смекчаващи вината обстятелства, а именно, че нашите деди живеели във време на „всекидневни убийства, потурчвания на невръстни деца, обезчестявания на жени и девойки“, твърдят, че именно брат брата предава. А вие сте произлезли от предателя. Само от страх? Не. В робската гръд биела гордост, подмолност, простащина, наивност, отчаяние, жажда за мъст. И тая жажда заслепявала мирогледа на роба, а по-болезнено от хомота дрънчала идеята на Апостола: „Всичките народности - Българи, Турци, Евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Ний няма да гоним турският народ, - казва Левски, - ни вярата им, а царят и неговите закони, с една дума - турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин. И за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Всичките народи щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. Така ще е в наша България!“
Постановката претендира да знае защо сме такива – народ с въпросителни, вместо с удивителни. Ще разберете, че не сте се променили. 500-те години са в нас и по-лошото – че ние сме в тях. Но противно на Апостоловото твърдение, времето нас не ни е обърнало все още. Още пет пъти по толкова няма да стигнат докато не се изродим, смесим или изчезнем, защото някак ДНК-то ни е робски програмирано. Ще ви убедят, че залъкът ни държи гърлата сити и гласовете се долавят само в премляскване на насъщния, който отдавна за нас не се почита като тялото Господне. Сякаш инстинктът за оцеляване на българина граничи с паразитизъм, който е дълбоко закодиран в извечна поредност, която образува матрица от страхове, рани и човещинки, а Левски е грешка в програмата, въобще не е правилото и системата погълна грешката, вместо тя да обърне системата.
След постановката исках да си тръгна, да избягам, да се махна от България, защото всичко отпреди стотици години звучи като да е написано днес. После осъзнах, че където и да отида, аз нося това ДНК като ярем и трябва да направя всичко възможно да се преборя с него, да възпитам децата си, така че ако един ден управляват да не станат и те ламптежи без съвест. Ха-ха, тия актьори ме заразиха със смелите си заявки.
Да играеш Левски? Да пишеш за Левски?
Втурвай се под бесилото им.
Ще гледаш сеир.
Отиваш ли?
Народе????
Автор: Стефан Цанев
Режисьор: Асен Шопов
Сценография: Асен Шопов
Участват: Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян,Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков,Иван Радоев, Владислав Виолинов, Иван Налбантов
