“Мисля, че американците имат погрешен баланс. Вие живеете, за да работите, ние работим, за да живеем”. Спомняте ли си, че това казва французинът Люк на новодошлата си колежка в хитовия сериал “Емили в Париж”, който наскоро стана най-гледаният в Netflix? И макар че Лили Колинс – 33-годишната звезда в главната роля – не е родом от Америка, цитатът като че ли може с лекота да се отнася и за нея.
Тя признава, че професията ѝ е голяма част от същността ѝ, и твърди, че е напълно възможно да си работохолик и романтик едновременно. Думите ѝ се потвърждават веднага щом погледнем проектите ѝ, които, освен че включват и телевизионни сериали, и филми, засягат чувствителни теми, но има и такива, които са си чиста забава и наслада за очите.
Изглежда, че талантът тече в кръвта ѝ – нейният баща е известният музикант Фил Колинс, а брат и сестра ѝ от първия му брак (Саймън Колинс и Джоели Колинс) също са в развлекателната индустрия. След бурния развод на родителите си родената в Гилдфорд Лили се премества с майка си в Лос Анджелис. Въпреки че спекулациите, които я заобикалят, несъмнено ѝ оказват влияние, до такава степен, че осъзнава как преди винаги се е стремяла да угоди на другите и да се впише, превръщайки се в перфекционист, тя успява да устои на натиска и заявява: “Знам истината и знам как е било за мен, знам и колко обичам семейството си, това е всичко, което има значение”.
Както можете да предположите, се пораждат съмнения, че произходът ѝ е станал пропуск към привидно лъскавия свят, наречен Холивуд. Първата си роля получава още на двегодишна възраст в британския ситком Growing Pains “чрез връзки заради баба си”, споделя Колинс. Актрисата обаче умело се е научила да отклонява въпроси, разкриващи повече за живота ѝ. Вероятно това се дължи и на факта, че е учила журналистика и е наясно какво е да си от другата страна: писала е за Elle Girl, Seventeen, Teen Vogue и Los Angeles Times; отразявала е изборите от 2008 г. за Kids Pick the President на Nickelodeon.
По-късно Лили прекъсва обучението си в името на актьорската си кариера, за която си личи, че е съзнателно избрана и не е просто предначертана съдба. Тъй като харесва психологията и социологията, играта ѝ дава възможност да изучава човешките същества, да изгражда персонажи. И независимо какво казват останалите, Колинс върви по свой собствен път.
Тя получава силен начален тласък с дебютната си филмова роля в The Blind Side, където има честта да си партнира с ветерана Сандра Бълок. Колинс влиза в ролята на дъщерята в бяло приемно семейство, което осиновява момче от гетото и му помага да израсне като личност. Филмът е номиниран за “Оскар” и тогава много хора казват на младата актриса, че няма да ѝ се случва често.
Съветът на Vibes.bg: Ако искате да постигнете и вие безупречните визии на световните звезди, разгледайте страхотните предложения на Fashion Days и открийте най-доброто за вас!
Но оттогава успехът я следва навсякъде. Като истински знак, приказката се пренася от живота на екрана и в Mirror Mirror тя изиграва Снежанка. За разлика от типичните принцеси в беда, тази води дуели и намира сили да се пребори със злата кралица (Джулия Робъртс). Следващото ѝ фентъзи The Mortal Instruments: City of Bones, адаптация на първата част от поредицата на Касандра Клеър, в която Лили Колинс взема ролята на Ловеца на сенки Клеъри Фрей, не оправдава очакванията и, за жалост, е провал в боксофиса. Въпреки това продукцията стига до тийнейджърската аудитория, а Колинс получава номинация за Teen Choice Awards.
В едно от интервютата на Лили се споменава, че излъчва аура на щастие. Ето защо не е изненадващо, че романтичните комедии намират място в биографията ѝ, някои от най-запомнящите се Love, Rosie (2014) и Rules Don’t Apply (2016). Първият филм проследява взаимоотношенията между дългогодишни приятели, които трябва да преминат през доста изпитания, преди да разберат дали могат да са нещо повече. Rules Don’t Apply пък се развива в края на 50-те години на XX век и разказва за забранената любов между актрисата Марла и сгодения за друга шофьор Франк, и двамата произхождащи от дълбоко религиозни среди. Едва ли има по-подходяща от Лили за ролята на Марла, защото винаги е като излязла от черно-бял филм и красотата ѝ често е сравнявана с тази на Одри Хепбърн.
Дори и сега да имаме възможността да наблюдаваме ведрата Лили Колинс, невинаги е било така. В книгата си от 2017 година Unfiltered: No Shame, No Regrets, Just Me Колинс, решена никога повече да не позволява негативните мисли да поемат контрола, най-накрая проговаря за периода си на влошено психично здраве.
Точно преди да получи сценария на To the Bone, пише главата, в която споделя за хранителното си разстройство. Главният персонаж в To the Bone е анорексичката Елън, която се присъединява към рехабилитационна програма в опит да се възстанови, докато едновременно разбира колко сложно е и за другите в групата. Излизането на филма е съпроводено със спорове доколко би бил смущаващ, още повече когато се правят сравнения със сериала “13 причини защо”, за който се твърдеше, че увеличава риска от самоубийства, като ги идеализира.
Актрисата също е изправена пред дилема дали да поеме проекта, след като би означавало, че отново трябва да свали килограми и да си спомни травмата. В крайна сметка изиграва Елън – момичето, чийто отчаян поглед крещи за помощ, и ролята ѝ се превръща в изключително смислена нова форма на възстановяване: “Подготовката за филма ми позволи да събера факти за хранителните разстройства от професионалисти. Имах чувството, че вселената ми казва: “Това е или нещо, което трябва да адресирам за себе си, или нещо, което трябва да поднеса на нови хора. Разговор е, на който трябва да дадеш началото сред младите – и сред мъжете, и сред жените, защото става все по-разпространено и за двата пола”.
Участието ѝ в редица биографични филми пък показва, че може да пресъздава не само минали събития, свързани с личния ѝ опит, но и да пренася в настоящето различни личности, които наистина са съществували. В Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile е приятелката на серийния убиец Тед Бънди (Зак Ефрон), която трудно приема шокиращата истина, че връзката ѝ се е състояла от лъжи; в Tolkien е съпругата на автора Дж. Р. Р. Толкин, а в режисирания от Дейвид Финчър филм Mank, който има впечатляващите десет номинации и две отличия от Академията, се превъплъщава в сериозната секретарка на сценариста Хeрман Манкевич, написал “Гражданинът Кейн”.
За да репетира за Mank, всеки уикенд Колинс пътува 11 часа от Париж към Лос Анджелис и обратно, тъй като по това време снима “Емили в Париж”. Нашумялата продукция на Netflix с номинации за “Златен глобус”; заявката, че ще е новият “Сексът и градът”, и три сезона досега, стартира по време на пандемията, когато всички имаха нужда да се разсеят и за момент да забравят грижите си. Дозата забавление внесе главният персонаж – американката Емили Купър (изиграна от Лили Колинс), която започва работа във френска маркетингова фирма, без да е запозната с културата на страната.
Не липсваха и критики, главно насочени към стереотипите относно французите. Купър носи риза с Айфеловата кула, барети и яде кроасани. Това, което трябва да ѝ признаем обаче, е, че винаги е себе си и е един безкраен оптимист, независимо дали колегите ѝ са враждебно настроени към нея или някой смята, че е нелепа. Лили, не само в главна роля, а и продуцент на “Емили в Париж”, също е оптимист и казва, че недоволството е възможност за подобрение.
Ако животът на Лили Колинс наистина беше приказка, щяхме да кажем, че е намерила своя принц (режисьорът и сценарист Чарлз Макдауъл), който да ѝ бъде не само партньор в живота, но и колега, с когото да обменят идеи, и двамата заживели щастливо. Но това е само началото на историята ѝ – предстоят още много нови проекти, с които да покорява върхове, и без значение какво ще стане в бъдеще, подобно на хобито ѝ да сърфира, споделя тя, трябва да се оставиш да бъдеш уязвим, да се понесеш по течението и да знаеш, че всеки момент предоставя свежо и различно преживяване.
