И друг път сме ви разказвали за страстта си към кулинарните романи, а на не един и два сме ви предлагали подробни ревюта на подобни четива. "Една година в Париж" е едно от любимите ни заглавия, същото можем да кажем за биографичната книга "YES, CHEF" от главния готвач Маркус Самуелсон и това са само част от "ароматните" романи, на които се наслаждаваме и литературно, и вкусово. От изд. "Слънце" ни предлагат две вълнуващи четива, с които да овкусим летните дни, а ето и малко повече за тях.
"Обяд в Париж" от Елизабет Бард
Елизабет е американска журналистка, която работи в Лондон. По време на конференция се запознава с бъдещия си съпруг Гуендал – инженер от Бретан. И започва вълнуваща интернет връзка. Елизабет успява да си намери причина за пътуване до Париж. Нетипично за нея самата, защото се определя като скромна романтичка, тя се озовава в леглото с Гуендал почти на първата среща. Почти, защото всичко се случва преди финалното кафе…
Не след дълго Елизабет събира смелост и се премества при своя любим в Париж, в малък ,неугледен, но романтичен, апартамент. Следва предложение за брак, празненства в Париж и Ню Йорк. И младата съпружеска двойка тръгва по пътя на зрелостта. Постепенно Елизабет разбира кои са истинските житейски ценности. Опознава Париж и парижани, техните маниери и култура, прониква в тайните на французойките за стройна фигура, наред с изключителните им готварски умения. Преживява и трагични събития, помъдрява.
Изпълнена със зрелищни описания на Париж и Ню Йорк, наред с интересната история, книгата ни изпълва с мечти за среща с истинския любим и приятел, за пътешествия, за един по-цветен живот.
Това е елегантна любовна история, пропита с хумор и парижко настроение, "овкусена" с прекрасни рецепти.
"Хиляда дни във Венеция" от Марлена де Бласи
Когато Фернандо забелязва Марлена в едно венецианско кафене, той вярва, че е намерил "единствената". Марлена не е толкова сигурна. Разведена американска журналистка, гурме-специалист и сомелиер, тя пристига в Италия по работа. Вярва, че е доволна от живота си. Но няколко месеца след запознанството с Фернандо тя продава къщата си в Сейнт Луис, напуска работа, раздава повечето си вещи, взема си довиждане с двете си пораснали деца и се премества във Венеция, за да се омъжи за "непознатия", както сама нарича Фернандо.
Пристигнала там, тя похапва в ухаещи на захар pasticcerie, сладкарници, разхожда се из palazzi, дворци от XVI век, ремонтира апартамента на любимия с изглед към Адриатика и подготвя сватбата си в старинна каменна църква.
Но никое щастие не се постига лесно. Фернандо не говори английски. Единственият италиански, който знае Марлена, е езикът на храната. Фернандо е сдържан, мълчалив песимист. Марлена е весела оптимистка. Слага си яркочервено червило и се облича във винтидж дрехи на Норма Камали. Той намира червилото ѝ твърде ярко и ястията, които готви, прекалени. Това е "празнично готвене", казва той. Той предпочита простички неща, а у Марлена няма нищо простичко.
"Аз съм скитница със синя филцова шапка клош, дошла във Венеция да съшие една за друга фантазиите си" – признава си авторката.
Докато тази присадила се американка научава спецификите на венецианската култура, тя ни представя честното, нерядко комично, описание на двама души, всеки със своите установени навици, които са решили да бъдат заедно и да градят своя живот. Накрая Марлена показва на Фернандо как да се отпусне и да живее добре. А той ѝ показва, че нежността действително съществува.
В книгата са включени и рецептите на Марлена де Бласи, което я прави възторжено задоволяващо "ястие".
