Катерина Борисова е една от актрисите, които ще видим в новата постановка на Театрална къща "Вива Арте" - "Психо Криминале". Автор на пиесата е Сам Бобрик, а режисьор на българската ѝ версия е Борислав Чакринов. Освен Катерина, в ролите ще видим още Асен Блатечки, Малин Кръстев, Милена Маркова, Стефан Иванов и Асен Лозанов.
"Психо Криминале" е носител на литературната награда "Едгар Алън По", а напрежението и съспенсът в нея впечатляват публиката всеки път. Премиерата на постановката ще се състои на 29 октомври (неделя) в Театър "Сълза и смях", а билети можете да закупите ТУК.
Срещаме се с Катерина Борисова, за да поговорим за предстоящата премиера. За нея знаем, че дебютът си в театъра прави на сцената на Младежкия театър, а сега си признаваме, че нямаме търпение да я видим и в "Психо Криминале".
Здравей, Катерина! Къде те намираме в момента? Как прекара лятото и зареди ли се с позитивни емоции за новия театрален сезон?
Здравейте, намирате ме в забързаното ежедневие на София. Прекарах лятото
бързо, работно и цветно. Успях да отделя време и за себе си, имах нужда да остана насаме, да се сбогувам с разни неща, хора, случки, болки, да освободя място за следващи такива. Заредих се с очакване за новия сезон.
Свързваме се с теб, защото на 29 октомври, в “Сълза и смях”, ще се състои премиерата на постановка на театрална къща “Вива Арте” с твоето участие - “Психо криминале”. Автор на пиесата е Сам Бобрик, а българската версия е дело на режисьора Борислав Чакринов. Какво може да очаква родната публика от тази постановка?
Публиката може да очаква неочакваното. Смях до сълзи, може би и сълзи, без
смях.
Кажи ни нещо за твоята героиня в пиесата? В каква светлина предстои да те видим?
Моята героиня иска да бъде обичана и да не я лъжат, нищо по-различно от това, което всеки от нас търси и очаква от отсрещния. Търси любовта по един начин, който е чужд за мен, но пък там се криеше и предизвикателството - да успея да мисля по начин, различен от моя, да се отдалеча от себе си и след това да се намеря в нея (героинята).
Тук е моментът да благодаря на г-н Чакринов и на прекрасния екип на бургаския театър. За първи път попадам в толкова приятен репетиционен период. Бях загубила вяра, че е възможно да съществуват режисьори като него - той знаеше какво, как и защо иска от всеки един от нас, беше наясно и как да го постигне. Работихме с лекота, смях и доверие. След първия прочит на пиесата за кратко бях притеснена, че ще играя клише, от което най-много ме е страх, но г-н Чакринов успя да намери неочакван ключ към моя персонаж. Та, предстои да ме видите в роля, която много заобичах.
“Психо криминале” е мистерия, която обещава на публиката силен съспенс в самия ѝ край. Ще успее ли публиката да разреши ребуса и да отгатне кой е убиецът в историята?
Мисля, че в края на историята е възможно да отгатне. Пиесата е достатъчно добре написана и режисирана, за да те кара да се чудиш до последно кой е убиецът.
Какво точно му е психото на “Психо криминале”?
Психото му е, че понякога гледаме, без да виждаме; усещаме, без да чувстваме и слушаме, без да чуваме.
По-особено ли е чувството, когато предстои премиера, а постановката ще се играе за първи път пред публика? Какво си мисли тогава един актьор, излизайки на сцената?
Разбира се, че е по-особено. Около седмица преди премиерата почти не говоря, освен, когато съм на сцената. Разговорите са предимно в главата ми, хората, които ме познават не обръщат внимание, но има такива, които са леко притеснени от този период. Явно изглеждам странно.
Сценичната треска, вълнението от първата среща с публика и адреналинът са ми любими. Даже водят до пристрастяване. Театърът е особена страст, почти не познавам човек, който веднъж да се е докоснал до това и с лекота да се е отказал. Актьорската професия е красива, парадоксална и пристрастяваща.
Преди да изляза на сцената си мисля какво прави героинята сега, къде е, търся пулса, скоростта на дишане преди да проговори. Но всяко представление и роля са различни, както и концентрацията за тях. А по време на репетициите се старая в главата ми да прозвучи музиката, която да отключи и задейства героинята.
Какво трябва да знаем за Катерина Борисова? Коя си ти?
Всеки ден се опитвам да разбера коя съм и аз не знам, наистина. Скоро навърших четвърт век и направих кратка равносметка, от която дори се изплаших. Все още съм в процес на търсене, на опознаване, но мисля, че това няма да спре никога.
Някак не вярвам на хора, които казват, че познават себе си.
Харесвам очакването като състояние на духа, считам, че то ни прави по-малко нещастни, по-отворени към новото. Искам да изненадвам себе си и околните, бягам от плановете и следвам интуицията си. Старая се да бъда най-добрата версия на себе си всеки ден, да нямам страхове, да крия по-малко, да казвам повече, а всеки може да разбира и вижда коя съм, както му харесва. (усмихва се).
В едно интервю споделяш, че Малин Кръстев е човекът, който забелязва потенциала ти по време на един кастинг. Сега ще играеш рамо до рамо с него в “Психо криминале”. Какви чувства ти носи това?
Малин Кръстев, заедно с трима преподаватели (Явор Спасов, Георги Гоцин и Сотир Мелев), преди няколко години ми се довериха да стана част от студията в Младежки театър. След това завърших класа на Малин в ТК”Любен Гройс” с асистенти Герасим Георгиев - Геро и Весела Бабинова.
Сега играя рамо до рамо с човека, който ме е учил как да стъпвам по сцената. Не мога да скрия, че това носи радост, но заедно с това и огромно чувство за отговорност. Изпитвах вълнуващо притеснение, ако такова нещо съществува. Беше изключително приятно да си партнираме, нещо, което преди години ми се струваше невъзможно. Репетициите в Бургас ми донесоха радост, сигурност и страст, които за кратко бях загубила.
Да играеш с актьор от ранга на Малин Кръстев е удоволствие, чест, отговорност и свобода.
Можем ли да те гледаме някъде другаде, освен в “Психо криминале”?
Не. Бях на щат в друг театър, напуснах го и след решение на ръководството останах без представления. Сега поемам по свой път, по-различен, красив и шарен от този, който следвах.
В момента с колеги от моя клас работим по възстановяването на дипломните ни спектакли, но се оказва доста трудно. Интересно и обидно е, че никой не се интересува особено много от младите хора, а още по-малко от театъра, който те искат да правят. Това, разбира се, няма да ни откаже.
Каня зрителите на 29.10.23г. в “Сълза и смях”, да отгатват и да се забавляват с “Психо криминале” и прекрасните колеги, с които имам удоволствието и честта да играя.
