„Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?“ Шекспир

Прохладно антре води към малка сцена, която приветства с приглушена светлина и учтива музика. Мястото ти - кацнало почти на сцената. Започва. Долавяш парфюма на актьорите, усещаш дишането им, маниерите им оставят нежни драскотини по въображението ти.

Четирима интелектуалци. Празнуват в ателието на Дороте. Пият вино и разливат критики. Арт атмосфера с привкус на напудрена любезност с щипка ерудиран паралич. Празни души пълнят чаши и говорят за изкуство. Точно така – говорят - не го чувстват. „Словоблудстват“, както би се изразил един познат. Внезапно трима шизофреници „превземат“ ателието и пленяват помпозната дружинка. Шизофрениците (Капитан Флинт, Джими Фиш и Оскар Уайлд) отплават в открито море и откъсват интелектуалците от миниатюрния им остров. Оцеляването на пленниците зависи от подчинението им на правилата на лудите...

Сюжетната линия лъкатуши из душата на идиота. Кой е идиот? Идиотизмът, като неизличимата психическа болест или като пълна деградация на личността. Неслучайно Уайлд на няколко места заключава: „Обиждам те като личност, не като човек.“ Защото личността е болна. Тя е сломената от бича на идиотизма в световен мащаб. В това е писъкът на един луд, психично болен, който е запазил гения и не се е извратил в идиот. В бурята лъсва тщестлавието, измяната, дребнавостта, празнотата и цинизма на идиотите и едновременно с това блесва човечността, радостта, благодарността, емоционалната първичност и светлината на шизофреника. Последният е недъгав, но личност.

 

Посланието е тъй осезаемо, че докато актьорите прескачат от истина в истина, искаш да си простиш, че един идиот издевателства над лудостта ти. Дребнав, тесногръд, осъжда, превъзнася се, парализира и приземява – твоят идиот. Безчинства. Прииска ми се да съм сред шизофрениците, защото идиотизмът и лудостта не дружат. Лудите се обичат и държат за ръце. При тях не е тясно. Диша се. Смеят се. А капитан Флинт не изоставя никой от екипажа си.

Слепотата е избор.

Гледай го.

Ще откриеш и твоя идиот.

 

 

„ИДИОТИТЕ” по Рихард Шуберт

ПРЕВОД: ЕКАТЕРИНА ДЖУТЕВА

РЕЖИСЬОР: ЛИЗА ШОПОВА

СЦЕНОГРАФ: ДЕНИЦА АРГИРОПУЛОС

КОМПОЗИТОР: ПЕТЯ ДИМАНОВА

УЧАСТВАТ АКТЬОРИТЕ:

РОБЕРТ ЯНАКИЕВ
ГЕОРГИ ЗЛАТАРЕВ
ДОНКА АВРАМОВА-БОЧЕВА
ЙОРДАН РЪСИН
ЛИЛЯНА ШОМОВА
СВЕЖЕН МЛАДЕНОВ
НИКОЛИНА ЯНЧЕВА
ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ

Гротеска

Препоръчителна възраст: + 14  

Времетраене: 90 мин.

Автор

Кристина е едно от най-вдъхновяващите открития на VIBES. Юрист сред журналисти, тя е живото доказателство, че полетът на мечтите е безграничен и изобщо - нищо не може да ти се опре, щом имаш желание, пък голяма работа, че си едва 162 сантиметра.

Напишете коментар