Има ли смисъл да се гласува? Разбира се, че да.
Вероятно искаш гласът ти да бъде чут. Да избираш собственото си бъдеще. Да бъдеш активен и нещо да зависи от теб, противно на масовото вярване, че нищо не зависи.
Да, нищо не зависи. Ако никога не правиш своя избор и решиш да не участваш. Да заровиш главата в пясъка. Сякаш не си тук, а на някой въображаем оазис, където нищо от това не те засяга.
А истината е, че силно те засяга. Ще засяга и децата ти някой ден. Защото нашето "днес" рисува тяхното "утре".
Апатията е най-големият ти враг, просто все още не го знаеш. Но някой ден можеш да го разбереш по трудния начин.
Не ти ли се иска да им удариш един шамар? Напук на купените и фалшифицирани гласове, гласущата под страх администрация и масовия корпоративен вот.
Да им покажеш, че не те е страх. Че всъщност можеш да им се опълчиш, дори и само с едно толкова елементарно нещо като това - да гласуваш.
Не те ли дразнят? Колко са нагли, безочливи и с чувство за безсмъртие. Щом толкова ги мразиш, защо им позволяваш винаги да са точно те? Ако не едните, тогава другите. Все едни и същи. Сменят се като светлините на светофара.
Оплакваш се, че няма нови лица, а дори не искаш да гласуваш. Така печелят само онези, които всъщност вече гледаш само с погнуса. Такава им е играта - дотолкова са те обезверили, че не ти пука. А да не ти пука е възможно най-добрият вариант за тях. Правиш им услуга.
Не забелязваш ли, че вече дори не си правят труда да обещават каквото и да е. Преди поне го правеха. Сега им е все едно, защото знаят, че и без това няма да излезеш от вкъщи. Знаят, че дори няма смисъл да си правят труда, защото и без това да няма да си пуснеш бюлетината. Вече са спечелили. Сега си почиват даже по избори, симулирайки някакви нелепи кампании.
Ти си решаваш, човече. Ако те устройва, продължи да бъдеш безгласна буква. За тях си именно това и те са много щастливи от този факт. Дори не правиш така, че да им е трудно. Схемата си върви - една и съща от години. И ги устройва напълно.
