Сборниците с разкази са рисковано занимание, защото от издателска гледна точка са далеч по-трудни за продаване от романите. От писателска - също, защото недостатъците на романа не изпъкват толкова, колкото тези на един разказ. От читателска гледна точка обаче да попаднеш на добър сборник с разкази е точно толкова ценно, колкото и всяко друго литературно откритие.
"Две луни" е особено изкушаващо четиво за фентъзи фенове по няколко причини. Първо, защото разказите на Елена Павлова предлагат изключително богата палитра от поджанрове на фантастичното, второ, защото няколко от тях блестят с впечатляваща оригиналност и трето, защото освен всичко друго авторката им притежава чудесно чувство за хумор.
Книгата събира в себе си 17 разкази и новели писани в продължение на двайсет години, някои издавани и преди, други излизащи за първи път. Част от тях ще ви напомнят за други книги. По изненадващо приятен начин, без следа от подражателство, по-скоро намигване към няколко класически сюжета. Има елфи, вампири, дракони, магия в изобилие, войни с изострено чувство за чест и дълг и такива, които са си чиста проба разбойници, има принцове под прикритие и любопитни млади дами, които си пъхат нослетата където не трябва, изобщо има всичко, което може да се очаква.
Хубавото е, че има и цял куп неща, които няма да предвидите. Развръзки, които ще ви изненадат. Персонажи, които излизат извън рамките на всякакви клишета. Някои ще харесате веднага, други ще намразите веднага, някои ще ви размеят, от други ще ви настръхнат косите, на трети искрено ще завидите за приключенията.
Последна по ред, но не и по важност, в "Две луни" е новелата "Зимно преброяване на вампирите", която изненадващо успява да измъкне кръвопийците извън рамките на всички романтични клишета, в които сме свикнали да ги виждаме в последните години и да ги представи в съвсем различна светлина - като вид градски хищници, застрашени от изчезване.
Авторите на фантастика често се изкушават да създават различни варианти за бъдещето на човечеството, така че изкушените от жанра читатели със сигурност ще оценят оригиналността на идеята за бъдещето на човешката цивилизация в разказа дал заглавието си на сборника "Две луни".
От класическо приказно фентъзи, какъвто е "Драконите на Кавано", през героични и изключително забавни две части на "Тройка мечове", където се срещаме с трима герои от онези, за чиито подвизи се пишат балади и един принц под прикритие, до сразяващо зловещия "Те се спускат нощем по хълмовете", в "Две луни" има по нещо за всеки.
Това многообразие от сюжети и персонажи, ни връща към идеята, с която започнахме, защото "Две луни" е истинско дозателство на тезата, че сборниците с разкази са незаслужено подценявани.
