Димитрина Помакова е български предприемач, преподавател, запален доброволец и организатор на множество благотворителни инициативи. Освен че успешно ръководи голям и популярен спа център в сърцето на София, Димитрина отделя време за благотворителни кампании в помощ на деца и младежи, лишени от родителски грижи.
Почти 20 години успява да подари емоции на млади момчета и момичета в деня на техния абитуриентски бал, карайки ги да се чувстват не само специални, но и по-уверени в себе си. И това далеч не е всичко, което прави.
Повече за вдъхновението, историята и предстоящите доброволчески начинания разказва Димитрина.
Димитрина, освен с работата си като предприемач и собственик на успешен спа център, ти се занимаваш активно и с благотворителна дейност. Как реши да станеш доброволец, коя беше първата благотворителна кампания, към която се включи? Как избра точно нея и защо?
Д: Включвала съм се в доста различни кампании, но началото дойде преди години на софийска бензиностанция. Спирайки да заредя гориво, видях на касата щанд, от където можеше да се купи продукт, изработен от деца от дом. Това, което ми направи силно впечатление, бе листовката, упоменаваща, че 100 процента от цената на продуктите се връща обратно при децата. Закупих прекрасна ръчно изработена чиния и по-късно се свързах с дамата организатор, която ме насочи към дома в Хаджи Димитър. И останалото е история.
Децата от тези жилища празнуват рождените си дни веднъж или два пъти в месеца. Тоест всички деца, родени през месец август например празнуват на една дата. Опитвам се да допринеса за този ден, осигурявайки лакомства, сладкиши, торти и т.н. За тях големите събития и празници са наистина важни - Коледа, Нова Година, Балът са моменти на радост за тях.
Вече близо 18 години ти и твоят екип стоите зад кампанията “Облечи дете в нужда”. Разкажи ни повече за идеята, реализацията и предизвикателствата, свързани с нея.
Д: Ако трябва да върна лентата назад, всичко започна с дома за деца в квартал Хаджи Димитър в София преди около 18 години. Това бе и първото място, в което започнах да помагам на децата. Помагах им с каквото мога - поддържах косите им, правех прическите им и така с течение на времето тази помощ се разрасна.
Посещавайки дома, особено в сезона на баловете, разбрах, че много от тези деца няма да усетят емоцията на своя абитуриентски бал поради ред причини - липса на подходяща рокля, обувки, чанта и т.н. Този ден за тях наистина е специален. Всяка година президента организира бал за зрелостници в неравностойно положение. За много от младежите този ден наистина е емоция.
Така се зароди и идеята за “Облечи дете в нужда”. Първите около 5 деца подпомогнах с лични средства и тоалети, а малко по-късно с моя клиентка, която се занимава с търговия на обувки, помогнахме на още младежи. Огромна помощ за мен са семейството и екипа в “Спа Деметра”. С всяка изминала година към инициативата се включват все повече хора и така успяваме да облечем все повече деца в нужда.
Освен с деца от защитени жилища, ние работим и с младежи с родители, но в затруднено положение. От началото на пандемията обличаме и помагаме на деца, чиито родители са изгубили битката с вируса. Тази година успяхме да зарадваме 178 младежи с перфектната визия за техния бал. С помощта на Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление по образованието, получаваме информация от българските учебни заведения за деца и бъдещи абитуриенти, които имат затруднения и на които да помогнем.
Обичам да казвам, че за да разбере човек какво е “Облечи дете в нужда”, трябва да погледне само една снимка. Една от първите кампании, които направихме, ме срещна с прекрасно глухонямо момиче, което избра една рокля от събраните дарения. Усмивката на детето, намирайки своята рокля, бе незаменима, имаше наистина прекрасна усмивка. Зад това заставаме с екипа - зад идеята да направим тези деца щастливи.
Има ли деца, с които поддържаш връзка и след бала?
Д: Под различни форми, да. Идеята е да обгрижваме децата напред във времето. Наскоро едно момче, което получи костюм за своя бал преди години, имаше нужда от облекло за предстоящо интервю за работа. То се свърза с мен и успяхме да му предоставим два костюма, с които да се чувства уверен. В днешно време, с навлизането на социалните мрежи, връзката е още по-лесна и продължавам да им помагам, с каквото мога.
“Писмо до дядо Коледа” е още една кампания, зад която застава твоят екип. Разкажи ни малко повече и за нея?
Д: Тази идея също се зароди в дома в Хаджи Димитър. Големите празници, подобно на Коледа, са наистина важни за тях. Те са времето, в което всяко едно дете може да поиска това, за което мечтае.
“Писмо до дядо Коледа” цели да сбъдне техните желания. Всички те сами пишат писмата си, а ние, с помощта на клиенти и доброволци, ги превръщаме в реалност.
Благодарение на социалните мрежи с доброволците и семейството ми през изминалата 2021 г. успяхме да зарадваме 314 деца от защитени жилища в страната. Тази година стартирахме и инициатива за 1 юни. Деца от 7 социални домове получиха подаръци. Важно е да отбележа, че много малко от тях искаха нещо по-скъпо, като телефон например. Повечето деца не искат скъпи вещи.
Смяташ ли, че доброволчеството в България е достатъчно популярно?
Д: Капачки за бъдеще са пример за силата на доброволчеството. Хората зад инициативата, Лазар и Мартина, доказаха, че с благотворителен труд нещата се случват, независимо от трудностите. Да, смятам че от тази гледна точка е популярно. Не мисля, че има хора в България, които да не събират капачки. Няма по-добро обединение от това да създаваме по-добър, стойностен и хармоничен свят за бъдещите поколения!
Пандемията от Ковид-19 промени ли всъщност обществото ни? Какво е твоето мнение, станаха ли хората по-емпатични спрямо другите?
Д: Много хубав, но и тежък въпрос. Вярвам че доброто е у всеки! Гледам на всеки един човек позитивно, защото всички имаме своята неразказана история. Пандемията от Ковид-19 ни научи, че нищо не е спешно.Търся добро навсякъде, иска ми се да го виждам ежедневно. Всеки от нас променя света около себе си чрез личен пример! Ако хората осъзнаят това и просто се опитват да не се държат с другите, така като не биха искали да се държат с тях, светът щеше да бъде различен.
В началото на лятото тази година бе отличена за своя принос в кръводаряването. Нека поговорим малко повече и за тази твоя дейност. Оправдани ли са страховете, разпространени в обществото ни?Колко пъти в годината даряваш кръв? Как смяташ, че кръводаряването трябва да се популяризира?
Д: Да, получих това признание на 14 юни, на Световния ден на кръводарителя. В продължение на години исках да даря кръв, но нещо все ме спираше. Има го и страха, непознатото преживяване, но според мен тази стъпка е нормално продължение на благотворителните дейности.
Лазар, един от създателите на “Капачки за бъдеще”, мотивира доброволците да дарят кръв на 14 февруари. Същата година не успях да се включа, но на следващата дата бях първата записала се. Не е страшно, цялата процедура е само 7 минути. Колкото и да те е страх, времето минава бързо. Всеки един здрав човек може да даде кръв, процедурата е напълно безболезнена. Аз дарявам два пъти в годината. Смятам, че за да се популяризира, е важно да бъде даден пример.
Твоят спа център активно събира капачки и пластмасови опаковки. Какво ви накара да се включите към “Капачки за бъдеще” и какво бъдеще виждате в каузата?
Д: Разбрах много късно за първата кампания за събиране на пластмасови капачки. Събрах, каквито капачки имаше в центъра, и ги предадох. Тогава събраното количество беше около 26 килограма.Това беше и моментът, в който си поставих за цел при следващата кампания да предам 260 кг.
Посланието, което носи инициативата, ми допадна силно. Тя показа как от нещо малко може да бъде спасен човешки живот. Пластмасата може да спасява живот. Това ме мотивира да се включа и да стана стационарен пункт на кампанията, най-големият за столицата. Капачката не струва нищо, а дава толкова много, тя не тежи и не заема място, а за последните години тези капачки осигуриха 22 кувьоза, 3 неонатални линейки и надявам се една офроуд линейка до края на годината. Това е мотивацията ми!
Трудностите са неизменна част от процеса, но това не трябва да ни демотивира. Всяко едно камъче ни показва, че сме в правилната посока. Организацията и логистиката са трудност, но си заслужава. Тези 22 кувьоза са стимул.
В “Спа Деметра” използваме голямо количеството пластмасови опаковки, не само капачки. Така всички опаковки от козметични продукти отиват за каузата. След първата кампания започнах активно да събирам, споделих на клиенти, които започнаха да носят събраното количество в центъра, който малко по-късно се превърна в пункт. Количеството капачки и пластмасови бутилки значително се увеличи и още на следващата дата не бяха 260 кг, а предадохме 1 тон и 800 кг. пластмаса. До деня на настоящето интервю сме събрали и ще предадем около 19 тона пластмаса.
Близо 4 години съм част от кампанията и продължавам. Покрай събирането на капачки се запознах с дама от Велинградско, която сподели, че кампанията е лична кауза, тъй като детенцето ѝ е пострадало заради неработещ кувьоз. Срещите с такива хора ме мотивират още повече!
Тази есен предстои и нещо много вълнуващо в град Пазарджик – 2 в 1.
Като част от "Капачки за бъдеще" организирах кампания за предаване на
капачки в града преди години, тъй като до момента нямаше такава.
Благодарение на съпруга ми и приятели, които са родом от град Пазарджик
и живеят там, успявам да реализирам събитието. Тази година, на обичайното
място в града, в двора на Професионалната гимназия по строителство, освен
събирането на капачки и кенчета, всеки желаещ ще може да дари и кръв. Все
още очакваме финална дата, но на място ще бъде мобилен пункт с
медицински лица, които безопасно ще могат да вземат кръв.
За мен това е начин да спестиш най-ценния ресурс - времето. Всеки, който
си донесе капачките, ще може да даде и кръв.
Надявам се така да се изчистят страхът и предразсъдъците, свързани с
кръводаряването. Това е начин, по който не само жената може да дари
живот, мъжете също. Всеки един от нас може да даде шанс за живот, при
това само за 7 минути.
Включваш се и към кампания, свързана с подпомагане на църквата в Драгор. Какво те привлече към тази кауза, кога се очаква църквата да бъде готова?
Д: Моят съпруг е от Драгор. В селото няма църква от години, може би това е едно от малкото български села без действащ храм. Сградата е все още на груб строеж. Аз съм много вярващ човек и бездействието на институциите и дори на жителите ми повлия силно. Точно това ме мотивира да се опитам да променя нещата.
Предстоят довършителни дейности и изографисване, а името на храма ще бъде “Света Троица”, тъй като по стар стил тогава е и празникът на селото. Създадохме DMS номер, на който всеки желаещ може да помогне само с един SMS с текст "HRAM DRAGOR" на 17 777. За около месец след създаването на фейсбук страницата събрахме сумата от пет хиляди и четиристотин лева.
DMS номерата също са пример за силата, която имат доброволците. Ще дам пример с "Българската Коледа", която я прави не толкова президентската институция, а всички, които решават да изпратят SMS за дадена кауза. Независимо от трудностите и спънките се надявам този храм да бъде завършен скоро!
Вече е открита дарителска сметка с благотворителна цел към църковното настоятелство на село Драгор.
IBAN: BG72STSA93000029208501
BIC: STSABGSF
Банка: Банка ДСК
Какво те мотивира и вдъхновява да продължаваш да помагаш?
Д: Да видя радостта в очите на тези деца. Всички ние живеем в рутината, повечето от нас имат огромен избор на дрехи, обувки и услуги. Тези деца нямат тези възможности, те се радват на малките неща.
Пречките не трябва да ни спират, напротив. Доброто и доброволчеството са като домино, нужно е да падне само първата плочка, за да я последват и останалите.
Вярвам че доброволческият труд и инициативността прави хората богати. Трябва да има повече хора, които да се борят за доброто. Доброто винаги намира начин.
Какви нови предизвикателства стоят пред теб? А как можем да се включим и ние?
Д: С "Облечи дете в нужда" всеки желаещ може да дари тоалет, който вече не носи. Може да го донесе директно в сградата на "Спа Деметра" или да го изпрати чрез куриерска фирма. Това може да е официален костюм, рокля от бала, от събитие или сватба. Децата сами правят избора на дрехи.
С настъпването на пандемията много хора изпратиха дрехи, повечето от които са със стар дизайн или демоде. Тези, които не стават за носене, бяха дарени на театри, с помощта на талантливата актриса Гери Стоянова. Искам всички дрехи, дарени при нас, да продължат живота си и доверието на хората да бъде оправдано. DMS номерът "HRAM DRAGOR" за църквата в село Драгор е отворен, а за инициативата "Писмо до дядо Коледа" всеки може да намери информация за писмата на децата от фейсбук страницата.
Какъв съвет би дала на хората, които искат да помагат, но не могат да намерят подходящата кауза?
Д: Сърцето трябва да е водещо. Има толкова много каузи, които чакат своите доброволци - в социалните мрежи, в медийното пространство. Това, което е наистина важно, е да помагаш с цялото си сърце. Когато искаш, намираш начин, когато не - оправдания.
С една дума: на какво ни учи благотворителността и доброволчеството?
Д: На добрина. Учи ни, че можем да бъдем по-добри не само по празници.
