Освен че е правист и работи неуморно за едно от водещите издателства в България, Темз Арабаджиева е отлично позната на четящите хора у нас и благодарение на своя чудесен блог Книжно: на по книга, две, където, уверяваме ви, можете да си прекарате наистина добре, ако книгите са вашето "нещо".
И понеже Темз е една прекрасна млада българка, която не просто обича да чете, ами направо си го обожава, а и има какво да каже по въпроса, съвсем логично решихме да я поканим в рубриката ни "Читателският дневник...".
За книги говори... Темз Арабаджиева!
Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?
Последно прочетох „Тесният път към далечния север“ на Ричард Фланаган – носителя на нагарадата „Ман Букър“ за 2014 година.
Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?
Бих препоръчала романа като книга на търпението – търпението да оцелееш, да преживееш и преглътнеш именно това оцеляване. Да се сблъскаш със себе си и да простиш на света (си). Роман за вървенето по онзи път, от който човечеството се връща белязано – пътя на войната, на ужаса и на любовта. Пътят, над който небето тежи от мерници, вина, но и от надежда.
Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.
„Напредваха едва-едва и стъпка по стъпка, полюляваха се и падаха, подхлъзваха се и ругаеха, мислеха, както винаги, за храна или пък нищо не мислеха, напредваха пълзешком, подрискани, с надежда, напредваха крачка по крачка, а денят още не беше започнал.“
Кой е любимият ти автор? Защо?
Не мога да се огранича до едно име, но предните позиции на приливи и отливи се заемат от Томас Ман, Милан Кундера, Р.М. Рилке, Блага Димитрова, Ф.М. Достоевски.
Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?
„Непосилната лекота на битието“ oт Милан Кундера заради този мотив на вечното завръщане, както и „Лавина“ на Блага Димитрова.
А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?
Ха-ха! (смее се) Учебниците броят ли се? Защото ако да – има доста, които не съм дочела. Защо ли? Ами колко вълнуващо ви звучи заглавието „Българско гражданско процесуално право”?
Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?
Доколкото четенето е основна част и от професионалния ми, и от личния ми живот – по-скоро второто ще е валидно и никак не е пресилено казано.
Коя е книгата, която обожаваше в детството си?
„Братята с лъвските сърца” от Астрид Линдгрен. Това е книгата, която малко или много възпита у мен представата за достойно поведение и ме запозна със смъртта по един достъпен и дори вълшебен начин.
Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Ами предполагам, че по-важното е кога ще бъде прочетена която и да е книга.
Защо четеш?
Защото четенето е като броденето из своето и чуждото въображение.
