Него или ще го заобичате, или намразите – няма средно положение. Защото той пише с очарователна вулгарност за онези, които забравяме, от които се срамуваме и които никога не искаме да познаваме. Разказва за най-измъчените и сбъркани души, хвърля светлина върху най-тъмните кътчета на човешката същност, която всички притежаваме, но за която не говорим. При него няма маски и скрити послания. Всичко е сурово, разсъблечено, изкарано на показ. С противоречив стил той нахлува в съзнаниетно и създава усещането, че дори в мислите си не сме сами. Предизвиква неудобство в самите нас и подтиква към равносметка и съмнение в собствените ни действия и помисли.
Между редовете се спотайва грозната истина за човека - че той е животно, хищно и жестоко, уповаващо се преди всичко на своите инстинкти. И първата ви среща с него в историите на Буковски ще ви ужаси. Ще изпитвате погнуса и гняв към всичко написано, защото то е грозно, но и болезнено вярно. Неговите книги са светове на изгубен морал и безсмислено съществуване. Те разкриват най-съкровените тайни и желания, поставяйки въпроса „Защо сме такива?“. Чрез тях се срещаме с онова То, където дремят най-зловещите човешки желания.
За Буковски няма нищо неочаквано. Като човек, чиито живот е изпълнен с не едно драматични препятствия, той е виждал хаоса и провала. И черпи вдъхновение точно от тях. Защото за недъзите на душата си струва да се говори точно толкова, колкото да се разпространяват и най-възвишените идеали. Неговите думи, така неосложнени и груби, се оказват твърде нужни за нас, тъй като сме свикнали да гледаме филми или да четем книги с хубав край. А животът не е така розов в действителност, а за лудите, бедните, гневните, безсърдечните, отчаяните, отхвърлените и безпомощните трябва да се знае. Писателят ни удря с шамара на реалността и ни отваря очите за връзките, романтиката, семейството и изобщо за живота. Героите му са нещастни, неудолетворени от съществуването си и вече неспособни да изпитват емоции. Те са деформирани от тежката, несправедлива действителност нечовеци. И са най-големият страх на всеки от нас. Затова и опитваме да не мислим за тях.
Чарлз Буковски пише заради хората, които затварят очи за проблемите около и помежду ни. Той е глас на съвестта, която все повече бива потискана някъде в подсъзнанието. Безкомпромисен, безсрамен и суров е, за да бъде чут. И днес светът най-много се нуждае от този глас.
