Преди няколко седмици влязох в една софийска книжарница, озовах се пред "Боен клуб" на Чък Паланюк и в мен се надигна импулсивно, връхлитащо ме желание да си я купя. Признавам, че до този момент бях гледал единствено едноименния филм с Едуард Нортън и Брад Пит (няколко пъти), който и на практика направи литературния шедьовър на Паланюк толкова, толкова популярен в световен мащаб. Може би неочаквано популярен.
Както книгата, така и филмът са с "култ" статут сред феновете на идеята "Боен клуб", явяваща се като наострен кинжал, насочен право в сърцето на материализма и консуматорския начин на живот. "Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш". Ами ако съм? Ами ако неусетно съм се превърнал именно в новия смартфон, който си купувам на изплащане, въпреки че и старият ми върши работа, или пък съм просто едно отражение в големия екран на лъскавата 50-инчова плазма, която не мога да си позволя, но съм си наумил, че трябва да имам?
Все още съм на средата на книгата, но спокойно мога да заявя, че Паланюк вече ме е хванал за топките и просто няма пускане. Ако сте способни да приемете и прегърнете философията на "Боен клуб", а аз вярвам, че почти всеки мислещ и интелигентен човек в днешния материален свят е способен да го направи, стига да пожелае, литературният шамар на автора ще ви удари толкова, толкова силно, че белезите от него ще останат дълго време върху лицето ви.
Предлагаме ви избрана порция цитати от "Боен клуб" на Чък Паланюк, просто защото искаме да го направим. И защото вярваме, че всеки човек, всекидневно засищайки апетита си за лукс и скъпи вещи, трябва да прочете този роман поне веднъж в живота си. Просто, за да си направи малък reality check.
"Едва след като сме загубили всичко, сме свободни да правим каквото искаме".
"Не искам да умра без белези".
"Това е твоят живот и той свършва с всяка следваща минута".
"Не си специален. Не си красива и уникална снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. Ние всички сме част от една и съща купчина тор".
"Вещите, които преди притежаваше, сега притежават теб".
"Днес е един от онези дни, в които Слънцето изгрява единствено за да те унижи".
"Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява".
"Презервативът е стъклената пантофка на нашето поколение. Нахлузваш си един, когато срещнеш непознат. Танцуваш цяла нощ. После го изхвърляш. Презерватива имам предвид. Не непознатия".
"Отглеждат ни с житейски проповеди, които ни заставят да вярваме, че идеалите са поп-звездите и политиците, но това не е така".
"Ако не знаеш какво искаш", каза портиерът, "ще имаш много от това, което не искаш".
"Оставих се. Загубен в забвение. Тъмен, тих и завършен. Намерих свобода. Да загубя всичко бе свобода".
"Колкото по-ниско падаш, толкова по-високо ще се издигнеш".
"Купуваш си мебели. Казваш си, че това е последното канапе, от което някога ще се нуждаеш в живота си. Купуваш си канапето и за следващите няколко години, независимо какво се обърка в живота ти, поне ще си доволен, че си оправил проблема с канапето. Тогава идва и точният комплект чинии. После перфектното легло. Завесите. Килимът. След това се оказваш в капана на прекрасното си гнездо, а нещата, които преди притежаваше, сега притежават теб".
"Може би самоусъвършенстването не е отговорът, може би отговорът е самоунищожението".
"Не искам никога да бъда завършен. Не искам никога да бъда доволен. Не искам никога да бъда перфектен".
"Всеки се подсмихва с това невидимо оръжие, насочено към главата им".
"Не сме специални. Не сме и боклуци. Ние сме просто ние, а каквото стане - стане".
"Ако можеше да бъдеш най-големият враг на Господ или просто никой, какво щеше да избереш"?
"Една минута е достатъчна", каза Тайлър. "Човек трябва да се потруди здраво, но една минута съвършенство си струва опита. Един момент е всичко, което можеш да очакваш от съвършенството".
"Отхвърлете основните норми на цивилизацията, особено важността на материалните притежания".
"Без болка и без саможертва не бихме имали нищо. Подобно на първата маймуна, изстреляна в Космоса".
"Само след бедствие можем да възкръснем".
"Винаги убиваш онези, които обичаш".
"Колко можеш да знаеш за себе си, ако никога не си се бил"?
"Кое е по-лошо: Адът или нищото"?
"Философията на Марла за живота, както тя ми каза, е че може да умре във всеки един момент. Трагедията й е в това, че е още жива".
"Има много неща, които не искаме да знаем за хората, които обичаме".
"Рециклирането и ограниченията в скоростта са глупости. Все едно да се откажеш от пушенето на смъртното си легло".
"Аз съм нищо, и дори това не съм".
"Тайлър и аз стоим на ръба на покрива, а дулото на пистолета е в устата ми. Чудя се колко чист е този пистолет".
"Това е най-великият момент в живота ти, а ти го пропускаш".
"Смъртта е първата стъпка към вечния живот".
"Всяка вечер умирах и всяка сутрин се раждах наново".
"Нищо не е вечно. Дори Мона Лиза се разпада".
"Събуждаш се и това е напълно достатъчно".
