Автор

Боряна Богданова

Сърфиране

Не бъркаме ли често понятията „сам” и „самотен”? Винаги ми се е струвало някак неестествено, когато видя човек сам в заведение, който просто наблюдава света наоколо – хората, шума или тишината – все неща, които често не долавяме и на които не отдаваме голямо значение. А за нас, гледащите го отстрани, това е малко особняшко, понеже нали сме „социални животни”, имаме нужда да общуваме постоянно. А всъщност е толкова хубаво да умееш да оставаш насаме…

Напоследък чувам все объркани мисли. Споделят ми ги, забелязвам ги, започнах и да ги усещам. Дали аз съм се настроила на такива честоти, или наистина ставаме все по-незнаещи накъде сме се запътили…. Питам се и ти ли се чувстваш така изгубен, и ти ли усещаш онзи вътрешен хаос? Търсиш пътя си, който за миг е пред теб, виждаш го толкова ясно и после отново изчезва внезапно. Дошъл отникъде и отиващ си изведнъж. Не знаеш имало…

Февруари е, когато осъзнавам колко много равносметки са направени, а повечето от тях – вече забравени. Затова и реших да ти споделя нещо. Събудих се тази сутрин и осъзнах, че не искам човек като теб да е близо до мен. Нямам нужда от такива хора около себе си. Вероятно съм го знаела отдавна, но може би нарочно е било някак притиснато, смачкано и потънало, дори почти погубено, но явно не съвсем някъде дълбоко в мен.…

Преди няколко дни бях на една лекция, на която чух за първи път древна притча, която ме накара да се замисля за това колко различни гледни точки имаме за всичко – един за друг, за работата, за държавата, за любовта и изобщо за начина, по който „трябва” да живеем. Толкова мирогледи, многобройни като звездите, които можем да видим в някоя лятна нощ, когато небето е ясно и бездънно. А ето я и притчата за четиримата…