Ако следите внимателно какво се случва на българския литературен фронт в днешно време, то навярно името на Александър Шпатов ви е добре познато. Точно преди десет години Александър печели наградата "Южна пролет" за най-добър дебют, като тогава младият автор е отличен за сборника си с разкази "Бележки под линия".
През миналата година Александър Шпатов навърши 30, а от издателство Colibri "сглобиха" в едно издание оптимизираните, допълнени и преработени произведения от първите му три сборника – „Бележки под линия“ (2005), „Разкази под линия“ (2008) и „Календар с разкази“ (2011). Всичко това се случи в чисто новия сборник "Том 2.0", за който вече ви информирахме.
Със своите "кратки градски" Александър Шпатов се нарежда сред най-разпознаваемите и харесвани български автори. Сборниците му са отличени с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015 година. Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор за създаването на проекта “ЧитАлнЯта” в Градската градина на София. Повече информация за автора можете да откриете на неговата фейсбук страница Шпатов: Кратки градски, както и в Goodreads и LiterNet.
Здравей, Александър! Наскоро издаденият “Том 2.0” събира оптимизирани, допълнени и преработени твои произведения от предишните ти сборници. Всъщност как би презентирал “Том 2.0” пред нашите читатели с няколко думи - кое е новото у него?
Убеден съм, че 99% от вашите читатели никога не са чували и дума за предишните ми сборници (Бележки под линия, Разкази под линия и Календар с разкази, които така или иначе вече не могат да се намерят никъде по книжарниците), така че за тях всичко ще е ново. И интересно, надявам се. Иначе наистина се опитах да направя версия 2.0 на историите, по същия начин както програмите постоянно излизат с нови и нови подобрения. Постарах се да махна и бъговете, включих и доста нови бележки под линия и послеписи. Като бях на щанда на Колибри на Панаира на книгата обаче, продадох седем бройки от #НаЖивоОтСофия и само една от Том 2.0, колкото и да им го бутах в ръцете на хората.
“Том 2.0” излиза на бял свят точно десет години след “Бележки под линия”, който ти носи и наградата “Южна пролет” за най-добър дебют. Как еволюира творчеството на Александър Шпатов през последните десет години?
Слязох от клона и сега се гоним с един мамут. Ако го хвана, ще ви пиша.
С новия сборник ти си направи и чудесен подарък за своя 30-и рожден ден. Как се чувстваш като един мъж на 30?
Точно преди една година затвори врати любимият ми бар и като че ли не ми се търси нов в момента, така мога да обобщя как се чувствам.
Кой е любимият ти разказ от поместените в “Том 2.0”? И защо?
Няма как да имам любим, но докато подготвях книгата страшно много се забавлявах с ето тази история от Бележки под линия как всъщност се прави Зрънчо. Струва ми се, че никой никога не ми е казвал, че му е любимата, но въпреки това – още се чудя с кой акъл съм я измислил, докато бях в гимназията. Впрочем – в това клипче на How it’s made на 3:10 се опитват да замажат истината.
Защо пише Александър Шпатов?
Специално за Том 2.0 - защото имаше много неща, които исках да оправя и допълня. От поне пет години например се канех да напиша пиеса по един от разказите ми под линия и най-после го докарах до доста подробен план, който включих накрая на сборника. Надявам се, че на някого може да му бъде интересно.
А за какво пише Александър Шпатов?
На представянето на книгата редакторката ми Таня Джокова каза, че съм бил пишел шорткът разкази. Първо се учудих като го чух, но сега си мисля, че е доста точно като определение, макар и думата да е чуждица.
Всички знаем за “кратки градски” на Александър Шпатов, но можем ли да очакваме и “дълги градски”? С други думи - в момента те питам дали някога си мислил и за роман?
Не си първият, който ме пита. На всички казвам, че съм мислил, даже съм обещал на издателката ми Жаки Вагеншайн, че ще седна и ще се захвана, но засега, честно казано, гледам по-скоро да се концентирам в четенето на романи, не в писането.
Ти самият какво четеш в момента?
Винаги гледам да си купувам якета с достатъчно големи джобове, за да побират книги в тях и сега през зимата разнасям понякога и по три-четири книжки със себе си. Впрочем мисля, че трябва да се въведе такъв стандарт за дрехите и да има супер големи глоби, ако правиш якета, в които да не можеш да си носиш книгите или поне киндъла. Какво точно чета може да се види в goodreads, включих се в книжното им предизвикателство за 2016 и гледам да си отбелязвам всичко.
Не можем да не споменем, че ти си главен инициатор за създаването на страхотния проект читАлнЯта в Градската градина на София. Каква е равносметката ти сега - успешно ли се развива проектът?
За пет месеца имаме почти 2000 читателя и само петдесетина невърнати книги, така че мисля, че вървим добре. Заповядайте, дарете ни ваша любима книга, направете си читателска карта и я използвайте - имаме достатъчно хубави книги, които можем да предложим.
