Димитър Димов е едно от най-блестящите пера в историята на българската литература. Романите му "Тютюн" и "Осъдени души" и до днес се нареждат сред най-големите класики на родния литературен фронт, а година след година творчеството на Димитър Димов му печели нови и нови почитатели.
Димитър Тодоров Димов се ражда на 25 юни 1909 година в Ловеч. Детството му преминава в къщата на баща му в Дупница, като още от ранна детска възраст бъдещият писател проявява силен интерес към книгите, физиката и химия, като блести със силно въображение и художествени дарби. Расте като интроверт, а тази черта от характера му така и не го напуска и до последния му дъх.
Когато завършва ветеринарна медицина в София, Димитър Димов вече пише първия си роман. Междувременно никога не спира да работи по специалността си, а от 1953 година става и професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ "Г. Димитров". През целия си живот Димитър Димов съчетава умело науката и литературата.
Първият роман на Димитър Димов - "Поручик Бенц" е издаден през 1938 година. Освен романи, той пише още разкази, пътеписи и научни трудове. От 21 март 1964 година до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели.
Предлагаме ви петнадесет избрани цитата от творчеството на Димитър Димов, с които да си спомним за един от най-впечатляващи писатели на България.
1. "Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!" ("Тютюн")
2. "С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора." ("Тютюн")
3. “...нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, ... нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.” ("Поручик Бенц")
4. "И затова се смееше така, защото всички смяташе за луди, без да съзнава, че през тия месеци се бе разболял от най-страшната лудост в света - лудостта да не се вълнува от нищо, да се подиграва на всичко." ("Осъдени души")
5. "Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.” ("Осъдени души")
6. "Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.” ("Тютюн")
7. “Онова, що определя омразата към съперниците ни, не са постъпките на последните, а отношението на жената, която обичаме, към тях.” ("Поручик Бенц")
8. "Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.” ("Поручик Бенц")
9. "И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” ("Тютюн")
10. "Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително "не". Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.” ("Осъдени души")
11. "Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия." ("Поручик Бенц")
12. "По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.” ("Тютюн")
13. "Това е златното правило в търговията!... Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко...” ("Тютюн")
14. "Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?” ("Тютюн")
15. "Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.“ ("Тютюн")
