В днешно време фейсбук е заринат от хендмейд магазинчета. Все повече хора започват да изкарват парите си чрез приложното изкуство, дори има примери за сериозен просперитет.
Няма да крия, че с днешния ни гост се познаваме от деца, но ще се опитам да бъда минимално пристрастна, когато говоря за него. Още в детската градина съм позирала за негова картина, след време кандидатства с изобразително и за да му помагам в изпитите, отново влязох в ролята на модел. Сега вече си изкарва прехраната, рисувайки. Искам да ви запозная с неговия талант, затова си позволих да спретна една беседа с него. Той е един от най-интересните събеседници, с които съм имала удоволствието да разговарям. Мога да потъна в думите му и да го слушам цял ден. Затова реших, че трябва и вие да се докоснете до него, защото изкуството не е само картини, то е и духа на автора, запечатан в тях. А неговият дух има какво да каже.
Цялата палитра на Мирослав Георгиев можете да видите на фейсбук страницата му тук.
Представи се с две-три изречения, кой си ти?
Аз съм Мирослав Георгиев, фрийлансър на 30 години. Занимавам се главно с рисуване, скулптура и концептуално изкуство. Горд представител от вида Хомо Сапиенс.
Като какъв артист се определяш?
Винаги съм творил първо от личния порив и мотивация и след това идва всичко останало (да си плащаш насъщния например), затова никога не ми се е налагало да се определям като артист или нещо производно. Така че за мен няма особено значение кой как ще ме определи. Но ако трябва да кажа, предполагам съм художник живописец и скулптор по диплома.
Образованието помогна ли ти да усъвършенстваш ръката и окото си?
Висшето ми образование дойде като идея да надградя това, което бях натрупал в себе си и като умения на сръчност, и като мисловно разрешаване на проблеми. От магистратурата, която изкарах като скулптор, научих действително много, едновременно недостатъчно и след преминаването й научих още. Разбрах, че 4 години може да са много и нищо едновременно за творческите процеси на развитие в мен.
Скулптор по диплома, казваш? Знам, че изработваш страхотни маски, при това с налични материали.
Изработвам маски с некомерсиална цел и насоченост, най-вече като концептуално свързване между двуизмерните и тримерните ми творби. Това е един полуосъзнат процес, който изследвам през целия си съзнателен живот. Портретите ми, преди да се оформят и като поръчкови, и за широка аудитория, бяха само лица, въртящи се около сюрреалистичното и абстрактното, в търсене на лицеви характеристики и изследване на психологическото. Един личен път за разбиране на осъзнато, неосъзнато и връзките им. Когато безформеното приема черти на маска и след това и на лице. Този процес на търсене (на самия себе си) все още не е приключил, така че трудно мога да го обобщя в краен вид. Най-добре е просто да ме следвате и да отворите сетива.
Разкажи ми за процеса на създаването на една творба. Как едно платно оживява под четките и какви емоции носи на създателя си?
За мен най-висшите хора в обществото са тези, които толкова страстно са навлезли в това да творят, че са го превърнали и в работа, и хоби, и препитание. Ръчната изработка, независимо от напредъка на технологиите и промяната на тенденциите, винаги ще остане свещена и личния ми вътрешен храм. За мен това е много интимен процес, който винаги прекарвам сам, изключвайки и себе си, оставяйки единствено усещането от допира на ръцете и зрителната картина. Не мисля, че може да се обясни напълно, може само да се усети, като си вътре в това състояние.
Отделяш ли време да рисуваш за удоволствие?
Напоследък рисувам за удоволствие доста по-рядко, отколкото ми се иска. Притиснат от времето най-често ме влече да хвана молива, когато съм на предела на изтощението си и нахвърлям идеи. Не знам защо, но ми се получават много по-добре, отколкото когато съм отпочинал.
Когато хората подаряват рисунките ти, подаряват и емоция. Знам, защото съм била една от тях и е много вълнуващо. Ти успяваш ли да се докоснеш до това вълнение?
От 5 години съм се специализирал да рисувам в едно направление - картини по поръчки и съм нарисувал стотици портрети, карикатури, пейзажи и машини. Рисувам с голямо внимание към отделната творба и доволните реакции на клиенти винаги са били най-голямата ми самооценка и удовлетворение. Понякога се спирам и замислям, че рисувайки често за големи поводи (сватби, юбилеи и т.н.) тихата ми самотна радост вкъщи след изработена картина не може да сравни с изненадата и щастието в самата празничната атмосфера при подаряването.
Но виж, твоята радост я споделих, защото ти поднесох картина лично.
Оксиморон ли е комерсиалното и изкуството?
Не знам дали аз съм човекът, който трябва да даде отговор на това, след като съм встрани от всякакви среди на изкуство и комерсиални полета. Работя чрез интернет и абсолютно самостоятелно. За мен лично тези понятия като комерс нямат значение, ако авторът има оригинална идея и реализиране.
Кои са твоите предпочитания за изкуство, твоите любими художници?
Вдъхновители са ми главно мрачни артисти, някои ще се зачудят, но ми е странно и неестествено да си окача картина вкъщи, която не е мрачна. Част от по-известните ми любими художници са – Гигер, Салвадор Дали, Дейвид Линч, Кем Дии Леон, Бексински и т.н.
И за финал, „какво е искал да каже авторът“?
След три нива на образование, така и не разбрах какво е искал да каже авторът. Може би защото никога не проявих интерес да разбера. За мен най-ценното в една творба е винаги душата, атмосферата отвъд думите, отвъд рамките, отвъд сценарий и зададености. Личното възприятие и преживяване. Всички направления в изкуството се водят по правила, по които и критиката се води. За мен няма значение; изкуството се обновява отново и отново, създава се отново и отново. То живее свой живот и в това е красотата му.
