Някак парадоксално е, че Гари Олдман, един от най-добрите актьори на нашето време, има едва две номинации за "Оскар" от началото на неговата бляскава кариера. При това, втората от тях бе получена едва вчера, когато Академията обяви всички номинирани за 90-ата до момента церемония на 4 март.
59-годишният британец бе номиниран в категория най-добра мъжка роля, благодарение на представянето си в историческата драма "Най-мрачният час". Там Олдман влиза в обувките на един от най-известните свои сънародници на всички времена - Уинстън Чърчил.
За Гари Олдман това е втора номинация за "Оскар" в категория най-добра мъжка роля. Първата си той получи преди няколко години, когато бе номиниран за ролята си в шпионската лента "Дама, поп, асо, шпионин". Тогава обаче статуетката отиде в ръцете на Жан Дюжарден за ролята му в "Артистът".
Сега обаче Олдман е считан за сериозен фаворит за отличието. Не е тайна, че Академията наистина обича историческите драми, като често именно подобни ленти печелят много призове. А определено въплъщението на Гари Олдман в Уинстън Чърчил изглежда повече от въздействащо.
Говорейки пред W Magazine, британският актьор разкрива, че дори не е бил убеден дали иска ролята. Като първоначално я отказал. За щастие, скоро след това Олдман размисля и все пак решава да изиграе най-великия британски политик на всички времена.
"Винаги съм имал някакъв флирт с Уинстън Чърчил през годините", разкрива той, продължавайки: "В библиотеката ни винаги е имало книжка с негови цитати, докато все още растях в Лондон. Роден съм през 1958 година, поради което сянката на Уинстън, докато бях малко момче, все още бе наистина голяма. Той бе човекът, който спечели войната. Ще ми трябва още един живот, за да прочета всичките му книги и биографии. Но любопитството ми по отношение на Чърчил ще продължи още много време след като този филм излезе".
Гари Олдман признава, че първоначално е сметнал идеята да изиграе Уинстън Чърчил за абсурдна.
"Истината е, че ни най-малко нямам физическа прилика с Чърчил. Когато за първи път ме потърсиха, това бе реакцията ми. Помислих си - "Уинстън Чърчил? Не бъдете смешни". Поради което отказах. Отговорих им, че не съм заинтересован. Те искаха да изиграя тази икона и най-велик британец на всички времена, а аз не изглеждам ни най-малко като него. Казах им - "благодаря, но не благодаря". В последствие обаче обмислих идеята по-сериозно. Физическата прилика винаги щеше да бъде слонът в стаята, това винаги щеше да бъде препятствие. Тогава обаче продуцентът Дъглас Сабански и съпругата ми Жизел казаха - "Виж, просто ще застанеш в Парламента и ще кажеш тези велики думи. Какво имаш да губиш?" Помислих си - "Знаете ли, вие сте прави". Тогава казах "да". И сега съм благодарен, че го сторих".
Талантливият актьор признава, че е изпитал огромно удоволствие от възможността да поеме подобна роля.
"Щеше да е голямо предизвикателство всичко това да се случи без грима, но да - бях удивен, какво удоволствие е да изиграя този човек. Не зная откъде дойде всичко това. Но честно казано, нямах търпение да пристигна на снимачната площадка и просто да бъда него. Дори ми беше тъжно, когато всичко приключи. Беше ми приятно да погледна в огледалото и да видя духа и есенцията на този човек, който те гледа оттам."
