Тъмна зала. Ромбоидна вертикална сцена и лъч светлина. Материята се появява, започва да се движи, извива се, гъне се, танцува един мрачен танц на душите. Същество. Грозно, чудато, неизвестно. Съспенс. Какво ще се случи? Какво е това?
Познатият на всички ни "Франкенщайн", оригинално написан от Мери Шели и по-късно преработен от Ник Диър за Националния театър в Лондон, засяга теми, с които човек се сблъсква често в нормалния ход на живота си - Смъртта, Смисъла на живота, Произхода и Причината за съществуването, Любовта. Посланието на пиесата е представено по доста абстрактен начин - идеите са вметнати в жестовете, жестовете са емоции, а емоциите говорят по-силно от думите. Психологизмът, елементите на хорър и изключителната игра на Калин Врачански (Създанието) допринасят за цялостното настроение на пиесата.
Като се започне от Сътворението на човека (в случая - Създанието); премине се през откриването на емоцията и задаването на вечните въпроси “Кой съм аз?”, “Защо съм тук?”, “Какво е Любовта?”, “Ще я открия ли и ще ме открие ли тя?”; до пълното отрицание от Нея и загубата на разума - всички тези теми биват засегнати по невероятен, постмодернистичен начин, така че да оставят траен отпечатък в съзнанието на зрителя, да го накарат да прогледне и да открие истината за себе си.
Историята проследява вечната борба между разума и сърцето, която опустошава всичко около себе си като в центъра естествено стои жената - образ, обичан и използван от всички велики творци.
Пиесата представя един нов поглед на позната ни история за създаденото в мрачна зала Създание. За да разбере човек есенцията на тази адаптация, трябва сам да погледне и да вдиша от магическото усещане на живото изпълнение. Спектакълът заслужава да бъде посетен (повече от веднъж) и дълго време да бъде размишлявано върху него, докато един ден отговорите на зададените в него въпроси не изплуват в съзнанието.Затова препрочетете книгата и отидете да видите тази наистина завладяваща постановка.
Пиесата можете да гледате в Театър “София”.
