Мартин Макдона привлича вниманието с особените и нестандартни теми, които избира да третира в произведенията си, било то филмови или театрални. В същата стилистика излезе третият филм на режисьора сценарист "Три билборда извън града". Продукцията спечели множество награди, сред които "Oскар" за главна женска роля, заслужено присъден на Франсис Макдорманд за ролята на Милдред Хейс (писана специално за нея от Mакдона). "Оскар" за поддържаща роля взе Сам Рокуел, който се превъплъщава в героя на Диксан, посредствен полицай и мамино синче.
Филмът разказва за една майка, която се опитва да накара властите да намерят виновника за бруталното убийство на дъщеря й. За целта поставя 3 билборда, с които привлича вниманието не само на полицията, но и на всички граждани.
Лентата разтърсва с невероятната история, която не прилича на никоя друга. Това не е поредният разказ за извършено престъпление и последвалото наказание. Макдона не се задоволява да стои в тази рамка, а се разпростира много надалеч и надълбоко в човешката природа и взаимоотношения.
Фокусът е в тази наранена майка, която всячески се опитва да намери виновника, с всякакви средства и прекрачване на всякакви граници. Защото нараненото животно напада най-свирепо. А майка, която е загубила детето си, е безпощадна, най-вече към себе си. До къде би стигнала в търсене на виновника? Оправдава ли я болката, която изпитва, да извършва недотам законни и морални действия? Има ли граници, които не бива и не трябва да се пристъпват?
Макдона поставя тези въпроси, които се прокрадват в съзнанието ти дни след като си напуснал киносалона. И не спира дотук. Режисьорът задълбава все повече и повече в душата на човек. Какво се крие зад майката, сина, дъщерята, полицая, рекламния агент? Това, че една жена е майка, непременно ли я прави всеотдаен и грижовен човек? А полицаят, който е длъжен да служи на гражданите, изпълнява ли дълга си безрезервно? Макдона умело работи с клишета и отказва да затвори героите си в тях. Няма добри и лоши герои. Има правилни и неправилни действия. Всеки един от персонажите е разгърнат в цялата палитра. В един момент си разменят груби думи, последвани от подли действия, а в следващия се разкайват, прощават си и си помагат. Нараняват се до кръв и се подкрепят до усмивка. Защото са наранени и защото естествено копнеят за обич и топла дума.
Сюжетът не се интересува от намирането на конкретния виновник. Цялото питане на филма се корени в идеята за висша справедливост. Съществува ли изобщо и ако да, какво представлява? Има ли нещо общо с наказанието, или отмъщението? Къде да я намерим? От Бог ли да я търсим и къде е той в цялата картинка? Виновен ли е, че ние се саморазрушаване?
Филмът е жестоко и искрено огледало на обществото. Чрез провокацията с трите билборда се опитва да достигне до всеки един гражданин, който е отговорен с това, че е останал безразличен. Историята излиза много извън границата на конкретната трагедия. Посланията препращат към човека изобщо. Всеки е засегнат, когато злото нахлуе в града. Когато убийството се е случило под носа на съседа. И всеки е отговорен. Отговорен с мълчанието или бездействието си.
