Мислите ли, че за да се занимавате с кино трябва да сте учили това в университета, да “имате връзки” и да живеете в София? Истината е, че ако приемате това за свое призвание, обстоятелствата нямат значение, винаги ще намерите начин да творите. Стефан Господинов-Чечиго е от Варна. Завършва Икономическия университет и започва кариера по специалността си в София. Първо е управител и технически супервайзър в счетоводна кантора, а след това технически консултант към Google Apps.
Днес се подготвя за прожекциите на новите си два късометражни филма - “Живот на артист” и “Тя каза ми така”, на 25-ти април в Дом на киното в София и на 2-ри май в Икономически университет-Варна. От около 5 години Стефан се занимава изцяло със заснемане и обработка на видео. Учи се в движение и от практиката си, а преди година завърши курс по кинематография на Artin Vision Film Academy. Пътува много, среща се с различни артисти и не спира да снима, а счетоводната кантора е далеч в миналото.
Разговорът ни с Чечиго е за пътя от икономиката до киното, постоянството и преоткриването на креативността в ежедневието.
Как започна твоят “живот на артист”? Кога разбра, че това е твоето призвание?
Може би това бе момента, когато създадох артистичното прозвище Чечиго. Беше 2012-та година и преминах през създаване на анимационни комикси, фотография, видеография, докато стигнах до сферата на киното.
Какъв е процесът на опознаване на кинематографичното изкуство при теб? Как може това да се случи без формално образование в тази област?
Практика, проба - грешка - корекция, споделяне на опита с колеги, ровене в необятната информация, налична в Интернет и редовни посещения на Youtube, Vimeo и киносалоните.
Какво научи по време на курса си с Artin Vision Film Academy?
Научих много неща от всички сфери на киното - като започнем от история на киното, техники на снимане и монтаж, актьорски похвати, писане на сценарий, водене на режисьорска книга, организация на снимачен процес и стигнем до това в какъв формат е нужно да предоставим готовия си филм, за да може той да върви на кинематографите в кината.
Какво те провокира да разказваш истории?
Провокират ме животът, вдъхновението и желанието ми да преоткривам себе си.
Кои са филмите и режисьорите, които те вдъхновяват?
Харесвам творчеството на Ричард Линкейтър и Уашовски. Всеки филм, на който отделя внимание ме вдъхновява. Последните филми, които ми направиха силно впечатление са “Квадратът” и “Изключителният: Моят Годар”.
Различен ли е Чечиго от Стефан?
Донякъде - едното е част от другото и обратното. Привидно аз съм създателя на Чечиго, но благодарение на творчеството ми се изграждам като човек. Отговарям и на двете имена (усмихва се).
Кино дейците в България изтъкват проблемите и пречките при създаването на филми в страната. Има ли ограничения и при късометражното кино?
При киното основното ограничение е финансовото. Но и това може да се преодолее стига да си достатъчно отворен към хората и се свържеш с други артисти. Когато желаеш силно и действаш активно, единственото ограничение е пределът на въображението ти.
В “Живот на артист” представяш един много бохемски възглед за процеса на създаване на изкуство. Как обаче преоткриваш креативността в ежедневието си?
Вдъхновението може да бъде навсякъде. В разговорите с близките ми, в сънищата ми, в това което чета, в музиката която слушам. В ежедневието мрежата е необятен източник на вдъхновение.
“Тя каза ми така” е красива и абстрактна история за любовта и живота, която оставя място за индивидуална интерпретация от зрителя. Къде свършва контролът на разказвача на истории и къде започва ролята на публиката?
За да разкаже историята разказвачът я пречупва през своята призма и той може да спечели много, ако не се фиксира в нея, а остане с отворено съзнание за интерпретациите на другите. Там той може да открие части от себе си, за които не е подозирал, че съществуват. Също така и публиката може да намери себе си в историите на разказвача. Процесът на себеоткриване е взаимен.
Какво предстои в твоя “живот на артист”?
Предстои прожекция на късометражните ми филми в София на 25-ти април (Facebook event), а след това във Варна на 2-ри май (Facebook event). Наскоро попаднах на един кратък и много изразителен текст, който много ми хареса и мисля леко да го редактирам и по него да направя няколко минутна видео импресия. Искам и скоро да започна работа по комедия. Засега планът е тя да бъде късометражна, но може и да прерасне в нещо по-голямо, знам ли? До този момент минах през няколко идеи, но засега нямам селектиран сценарий. Ако някой има качествена забавна история, която смята че може да се превърне във филм, нека ми пише на http://facebook.com/chechigo.
Какво ти каза тя?
Каза ми, че изправиш ли се срещу демоните си и пуснеш ли всичко, с което се отъждествяваш, докато всичките ти маски паднат и изгорят, тогава това което остава е самия живот, който те води в ритъма на вселената. И още неща ми каза, тях можете да ги чуете и видите във филма (усмихва се).
Можете да видите късометражните филми на Чечиго на 25-ти април от 21:30 в Дом на киното, София и на 2-ри май в Икономически университет-Варна.
"Тя каза ми така", ПРЕМИЕРА, драма, 15 мин.
Той е танцьор, а тя - певица. Той се влюбва в гласа ѝ и сяда до нея. Тогава обаче между тях се появява друга жена от земя на тъмни дървеса и рози.
"Живот на артист", ПРЕМИЕРА, документален, 12 мин.
Кулата е артистична квартира на последния етаж на стара къща, сгушена в сърцето на София. Запознайте се с нейните обитатели.
