Днес, 26 януари, е премиерата на третата част от поредицата "Лабиринтът". Лентата "Последният кандидат" (с оригинално заглавие "The Death Cure") слага финал на тийн сагата, като в 2 часа и 22 минути разкрива развръзката на поредицата.
Припомняме ви откъде започна всичко: в първия филм ("Невъзможно бягство") група деца са изпратени в огромен лабиринт, но без да помнят нито кой им е отредил тази съдба, нито каквото и да било за себе си, освен имената си. В края на лентата става ясно, че светът е почти унищожен и момчетата са сред малкото оцелели. Втората част ("В обгорените земи") разглежда живота им извън Лабиринта и те бързо разбират, че нещата не са такива, каквито им биват представени. Оказват се в плен на организацията ЗЛО, чиято основна задача е да намери лек срещу заразата, която е обхванала целия свят. Но за целта те жертват невинни деца, които са имунизирани. Междувременно отдавна е ясно, че Томас, главният герой, някога е работил за същата тази организация, но неподчинението му го е изпратило в Лабиринта. Малко след него там се озовава и Тереза, в която Томас отдавна е влюбен, но и която предава приятелите си, за да се върне отново при ЗЛО.
И идва ред на финалната трета част. Нямахме търпение да видим какво са подготвили сценаристите, още повече в толкова много екранно време. Чудихме се дали накрая ще се намери лекарство срещу вируса, дали светът ще започне да възвръща облика си, дали Томас и Тереза ще бъдат заедно, дали завършекът ще бъде грандиозен, какъвто се надявахме да е.
2 часа и 22 минути, през които баталните сцени бяха водещи. 2 часа и 22 минути, през които имаше експлозии, сбивания, още сбивания, зомбита (терминът всъщност е "побърканяци"), експлозии, споменахме ли сбивания?
Прочетете още: "Игрите на глада" през очите на един не-тийнейджър
От началото е ясно, че Томас е избраният, че той е движещата сила в цялата поредица, но в първите две части това сякаш не беше толкова дразнещо, докато накрая вече е досадно. Томас е човекът, който сам тръгва да спасява приятеля си Минхо, отвлечен от ЗЛО. Томас е човекът, който е готов да рискува всичко, за да се добере до централата им. Томас е човекът, който сам се бие срещу няколко човека (или побърканяци), който предприема нечувани действия, който е в центъра на всичко случващо се.
Сигурно подобна сюжетна линия е една от причините много хора да са снизходителни към жанра young adult. Може би не го намират достатъчно реалистичен, достатъчно зрял. И този финал наистина не беше. Дори малко не се доближаваше до златния медалист в жанра "Игрите на глада", както и до личния ми фаворит "Дивергенти" (визирам най-вече книгите). Да, имаше смърт на някои главни герои, за да не остане прекалено сладък привкус, но дори това не беше достатъчно за неочакван и най-вече смислен финал.
Прочетете още: Поредицата "Дивергенти": защо я прочетох на 25-годишна възраст?
Почти цялото действие на "Последният кандидат" е съсредоточено в проникването в централата на ЗЛО, откъдето трябва да бъде спасен Минхо. Дали това се случва, няма да ви издаваме. Само ще споменем, че нещо изключително важно за поредицата бива разкрито в нейната финална част. И въпреки това тази сюжетна линия не поема наникъде, а финалът остава отворен. И вместо удоволствие от завършека, това носи по-скоро неудовлетворение.
