Ивета Рашева беше един от най-слънчевите преподаватели, с които имах честта да общувам по време на филологическото си следване. Интересът към старобългарската литература дължа изцяло на нея, с лекота мога да заявя също, че тя е и човекът, събудил любопитството ми към малко познати исторически места в България и по света, повечето от тях пряко свързани с литературата. Ивета не просто вярва в мощта на книгите, тя живее чрез нея. Разказва увлекателно, самата тя е автор…