"Жените-чудо" - защото всички жени са чудо. В ляво на сцената стои изправена фигура, покрита с широк, черен и блестящ плат, разлят по цялата сцена, а в другия край една жена лежи неподвижно върху него. Фигурата под плата бавно се раздвижва, създавайки жива скулптура, преобразуваща тъканта и самата себе си в причудливи форми. Напомня за футуристичната статуя или нечовешкото, гъвкаво създание от работата Lamentation на Марта Греъм. След като тъмнината се разнася и сцената отново…