Ида е крехко десетгодишно момиченце с гъста коса и топли кафяви очи, едно дълго чакано дете. „Твърде е хубаво, за да е задълго“ – със страх си казва понякога майка ѝ Хелга, сякаш предчувствайки драмата. И драмата се случва. Един ден Ида яхва новото си жълто колело, за да си купи бонбони и списание за коне и... за да не се върне никога вече. Часовникът отмерва времето с ужасяваща методичност, Хелга брои секундите, черни секунди,…