Има нещо тъжно, когато очите ти попаднат върху изоставена сграда. Знаеш, че там някога е врял и кипял живот, но в даден момент, този живот е отлетял навсякъде. А на място са останали само спомените. В повечето случаи - тъжни, сиви и прашни. Освен ако не се намери някой, който да внесе нов цвят в сивотата на разрухата. Такива хора се намериха в мароканския град Юсуфия, където изоставена на произвола стара църква бе превърната в…