Не е много възпитано думите ти да онемеят тъкмо когато искаш да пишеш за любим писател. Не съм ги учила така. Затова започвам с тези на приятелката ми Радосвета (пък дано моите се засрамят и да дойдат). Докато четяла книгата „Баба праща поздрави и се извинява” на Фредрик Бакман, Ради се разплакала и казала на майка си: „Нищо тъжно не се случва. Просто е толкова хубаво, че не съм сигурна, че го заслужавам”. Ами… няма…