Не искам куче да имам.
Не искам нищо да имам
за кратко.
А после дa нямам
завинаги.
Не искам куче в къщата.
След кучето
къщата
е с едно куче по-празна,
с едно куче по-чиста,
с едно куче по-тиха.
По-тъжна от всяка къща без куче
е онази, в която е имало куче.
И думата „ново", употребена за куче
е тъжна.
Не искам куче да имам.
Не искам нищо да имам.
Светът е напуснато място,
където
за кратко е имало
куче,
а после завинаги няма.
Стихотворението „Куче“ носи на Боряна Нейкова голямата награда на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2014 година. Днес, 12 месеца по-късно, дебютната стихосбирка на младата авторка вече е факт. Срещнах се с нея, за да си поговорим малко за поезия, малко за най-добрия приятел на човека и малко за бъдещи планове. Още в началото на разговора я попитах как самата тя би описала себе си – без биографични данни и обичайните фактологии. Отговори ми, че генерален отговор на този въпрос няма, защото човек не е е не е един или друг по принцип, освен ако не се стреми да изгради някакъв образ. В даден момент преобладава една черта на характера, после друга. Константа може да бъде само стремежът да си по-добър човек.
Много хора, които пишат, се страхуват да бъдат публикувани и го правят за себе си. Защо ти си от другите?
В часовете по литература, да не правиш разлика между автор и лирически говорител, се смята за груба грешка (усмихва се). Разчитам на това разграничение, иначе сигурно не бих публикувала нищо. Лирическият герой и авторът са едно цяло само в момента, в който се пише текстът. Много е важно при редакцията след това отново да станат двама различни човека.
Искаш ли да кажеш нещо на читателите, или писането е твоят начин да изразиш себе си пред себе си?
Понякога писането (и публикуването) е единственият начин да кажеш нещо само на един човек. Стихотворенията са пълни с неизказани очи в очи неща.
Къде откриваше първата си аудитория? А сегашната?
Първата ми аудитория бяха съучениците ми в гимназията, когато започнах да публикувам в блога си преди 4-5 години. Някои от тях успях да запазя като читатели. Сегашната ми аудитория? Интересна мисъл, да си представя хората, които биха харесали книгата ми, в една стая... само се надявам тя да не е пълна единствено с горди бивши и настоящи стопани на кучета (усмихва се).
Дебютната ти книга вече е публикувана, поздравления! Какво ще открием в нея – от твоя гледна точка?
Може да откриете напуснати градове и къщи, истории, които са можели да се случат, неизпратени писма, една цигуларка, задача по математика, циганката Анка. Но не е задължително, може и нищо да не откриете.
Как изглежда „кучешкият живот“ в твоите очи?
Животът на кучето трябва да е вълнуващ, ако е улично или поне овчарско. Не бих искала да съм на мястото на никое домашно животно. А в „кучешкия живот” не намирам поезия (усмихва се).
Понастоящем учиш Журналистика в Софийски университет. До каква степен специалността се припокрива с авторското ти призвание, ако бихме могли да го определим по този начин?
В детските ми години слушах единствено как призванието ми е музиката, а в крайна сметка се отказах от пианото и никога не съм съжалявала за това. Думата „призвание” е много тежка за носене, не я свързвам с нещата, които ми предстоят, каквито и да са те. Дали журналистиката е едно от тях - не мога да съм категорична.
Няма как да не те попитам и за работата ти в сферата на маркетинга – как се чувства душа на поет в подобна бизнес среда?
„Душа на поет” опазил Господ (смее се). Всъщност се чувствам на място в тази среда, тя е свързана с много лични предизвикателства, общуване, има тръпка. Баща ми е човек, който е постигнал много от нищото, макар и в друга сфера. Той е един от най- достойните хора, които познавам и моят личен пример за това, че бизнесът не е „мръсна работа”. Впрочем той имаше рожден ден вчера, на 11.11.
Какво четеш ти самата?
Обикновенно на този въпрос има два възможни отговора- глупав и претенциозен. Ще се опитам да ги избегна като не споменавам автори. Истината е, че имам няколко приятели с много добър литературен вкус, обикновено се доверявам на тях.
А от кого се вдъхновяваш?
Вдъхновявам се от страховете си, от въпросите и противоречията. А понеже въпросът е „от кого”- от хората, които ми ги причиняват.
Сега, след като книгата ти вече е на пазара, какво следва?
Не мисля, че от това следва нещо особено, но кой знае. Надявам се, че ми предстоят още срещи с интересни хора.
