Поне на пръв поглед, "Зоопарк" на Джеймс Патерсън и Майкъл Ледуидж (изд. Colibri) е литературен трилър с готина идея, предлагаща достатъчно потенциал за развитие. Действието на романа се развива главно в САЩ, като от време на време авторите ни завеждат в Африка, Русия и други кътчета на света, където усилено се наблюдава един и същи феномен, а именно - масово овълчване на животните спрямо хората. Без значение дали говорим за бозайници, гризачи или птици - всичко живо, което не е човек, изведнъж прещраква и противно на обичайните си поведенчески модели или инстинкти, се превръща в нещо като човешки терминатор, жаден за плът и кръв с етикет "хомо сапиенс".
Тандемът Патерсън & Ледуидж ни представя историята през гледната точка на основния протагонист Джаксън Оз, който от дълго време наблюдава зародиша на въпросния феномен, наричайки го ЧЖК или човешко-животински конфликт. Както и можете да предположите, почти никой не обръща внимание на Оз, когато той многократно се опитва да сподели теорията си пред обществеността, а една от основните причини за вероятно е и фактът, че Оз е поредният college dropout, който, макар и разполагащ с безупречен интелект, не се ползва с достатъчно респект и уважение в научните среди.
Постепенно обаче феноменът ЧЖК се разраства стремглаво и с убийствени темпове, за да се стигне до момент, когато животните вече спират да се бъзикат, ами откровено запретват ръкави и решават, че е време да изтрият човешката раса от лицето на Земята. Представете си картинка, в която домашният ви лабрадор, който от десет години живее в дома ви, и без който не си представяте, че можете да живеете, в един хубав ден оголва зъби, свива ушите си назад и решава, че това е хубав момент да ви изкара гръкляна по трудния начин. ЧЖК, бейби. Време е за мъст за всеки един бургер или пържола, който сте погълнали през живота си.
Трудно обаче мога да кажа, че "Зоопарк" е роман, който е написан по кой знае колко майсторски начин. Да, книгата се чете лесно и бързо, като вероятно ще ви споходи усещането, че гледате сносен екшън по телевизията, който вероятно ще забравите бързо в последствие, но пък е окей за някоя друга купа с пуканки. Книгата предлага някои определени проблясъци, като например драматичният сблъсък на главния герой и негов спътник с цяла орда мъжки лъвове в Ботсвана, но в други моменти романът малко бие на посредственост. Кратка справка показва, че Джеймс Патерсън явно не е автор, който отделя особено много време на всеки нов проект, с който се захваща, а самият факт, че на година се издават по няколко романа с неговото име, говори сам по себе си. Вие също вероятно ще останете с усещането, че Патерсън & Ледуидж са действали малко по бързата процедура, защото някаква дълбочина около историята в "Зоопарк" трудно ще намерите. Напротив, романът малко бие на fast food, което отново ме връща към примера с екшъна и купата пуканки. Четеш, ядеш и хвърляш. Ово е стандарт.
"Зоопарк" е предложение, което може да пробвате, ако търсите нещо, което да прелистите набързо, докато се чудите какво по-сериозно да захванете. Творението на Патерсън & Ледуидж представлява трилър на средно ниво, който в определени моменти ще ви позалепи за страниците, а в други може и малко да ви отегчи. Пробвайте го, но внимавайте с очакванията си. А ако трябва да отправя някакви лични комплименти към двамата автори, бих го направил заради края на историята. Не за друго, а защото по един адски хитър начин успяват да ни припомнят, колко настойчиви можем да бъдем в заобикалянето на правилата, дори тогава, когато всеобщото ни оцеляване зависи от тях. Просто, защото сме хора, а като такива винаги трябва да изкарваме на показ възможно най-лошите си черти. Иначе ще бъде скучно.
