Като човек, който съвсем наскоро бе прочел "Северозападен романь", малко или много се чувствах ментално подготвен за това, което ми предстои да видя. Предварително знаех, че моноспектакълът на Димитър Живков "Живак" (с режисьор Димитър Стефанов, бел. ред.) носи в себе си огъня на Северозапада, имайки предвид, че и самият Димитър Живков е родом от Враца. Знаех, че ме очаква ударна доза от характерните особености на този толкова специфичен регион на България, но в течение на спектакъла също така разбрах, че никога не може да си напълно подготвен за това. Когато е поднесен добре, и от хора, разбиращи особеностите му, Северозападът удря толкова силно, че и най-добрата защита бива разбита на пух и прах, а последствията от челния сблъсък е здравословна порция смях през сълзи, способна да оправи настроението ти за поне седмица напред.

"Живак" е толкова смешна постановка, че през цялото време имах усещането за вирус, който се предава сред хората в залата. Но не от лошите вируси, а от онези добрите - хумористичните, които отскачат светкавично от човек на човек, за да заразят всички присъстващи - от най-малките до най-големите. На моменти в залата бе толкова шумно от смеещи се на корем хора, че ми бе трудно да чуя репликите на Димитър Живков от сцената. Сега като се замисля, нищо чудно и на него самия да му е било трудно да се чуе. Накъдето и да се обърнех, виждах смеещи се, щастливи хора, които за известен период от време бяха оставили грижите си настрана, бивайки изцяло погълнати от историята на г-н Димитров, Здравко, Снайпера, Йоцко, Веси, Бате Мише и всички останали персонажи от "Живак", изиграни с вещина от един-единствен човек - Димитър Живков.

Точно така. "Живак" е моноспектакъл, в който Димитър Живков влиза в кожата на над десет различни образа. Понякога постановката ни позволява да се фокусираме върху един от тях, а в последствие палката се предава толкова бързо от един на друг, че Димитър е принуден буквално да скача, тича, кляка и т.н., за да смогне на динамиката на историята. И макар и отстрани да изглежда адски трудно, и най-вече - емоционално и физически натоварващо, Димитър Живков го прави със завидна вещина, за което и не случайно получава "Аскеер" за изгряваща звезда преди няколко години.

Трябва да добавим, че не всичко в "Живак" от начало до край е подчинено на хумора, макар и той да е властващ в постановката. Димитър Живков ви е приготвил и някои деликатни моменти, в които за кратко време ще забравите, че само допреди минута буквално не сте могли да си поемете въздух от смях. В определени сегменти от развитието на историята, "Живак" ще ви принуди да се умълчите, да затаите дъх и да откликнете на рязката смяна в настроението, продуктувана от предложения ви кратък, но силен елемент на чисто-човешка драма. Понякога ще бъдат минути, а в други случаи - секунди. Но ги има. Там са. Защото "Живак" е постановка за хората такива, каквито са, а контрастите между смях и сълзи са неделима част от битието на всеки един от нас. В "Живак" няма грим и маски, а единствено откровен поглед към бялото и черното на човешката душа, пречупени през призмата на възможно най-натуралните и изчистени от фалш хора, които можете да откриете по тези географски ширини.

"Живак" е отлична постановка, която си заслужава да гледате. Казвам го, защото и самият аз вече изпитвам огромното желание да я гледам отново. "Живак" ме прекара през различен спектър от емоции, но нито за момент не ме остави равнодушен. Много хумор, малко тъга, щипка поглед над вечните човешки предразсъдъци и чудесна актьорска игра -  "Живак" просто е отличен театър.

снимка: Любо Байчински

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Напишете коментар