Само преди дни Нобеловата награда за мир беше връчена на Надя Мурад – язидка, бивша сексуална робиня на "Ислямска държава" и настояща активистка за човешки права. През 2014 г. селото на Надя, намиращо се край границата на Ирак със Сирия, пада в плена на джихадистите. Мъжете, които отказват да се влеят в редиците на "Ислямска държава", биват публично екзекутирани, а жените насила омъжвани за войници от групировката.
Това се случва и с Надя, която губи голяма част от близките си в клането в нейното село. Принудена да се отрече от религията си (язидите говорят кюрдски и изповядват монотеизъм и езотерични вярвания), за нея следват побои и групови изнасилвания, продаване и препродаване като секс робиня в Мосул, докато рискованият ѝ опит за бягство не се увенчава с успех. Тя стига до Иракски Кюрдистан и след престой в бежански лагер, отива чак в Германия. Там тя започва новия си живот като активист за човешки права, а целта и и днес, е кланетата над язидите от 2014 г. да бъдат признати за геноцид. Намира подкрепа в небезизвестната съпруга на актьора Джордж Клуни – Амал Клуни, която е адвокат правозащитник.
Не всички оцелели бивши пленнички на групировката имат шанса за ново начало на Надя. Много от тях продължават да са затворнички на иракските власти и завинаги остават дамгосани като терористки, без шанс за справедлив процес. Докато чакат в лагерите, присъди по обвинения в съучастничество към “Ислямска държава”, те живеят в изолация от света, в препълнени палатки, нямат право да излизат или да използват мобилни телефони без изрично разрешение. Не малко от тях продължават да бъдат сексуално експлоатирани, този път от служителите в т. нар. лагери.
По време на съдебните процеси те се явяват без собствени адвокати, често с бебета на ръце и разполагат с минути за защитата си. Макар самите те да не са обвинявани в убийства, не рядко получават присъди като на съпрузите им - смърт чрез обесване.
За двойния аршин спрямо “жените на Ислямска държава” разказва женското списание Marie Claire. Публикацията е с подкрепата на Fuller Project – неправителствена журналистическа организация, покриваща глобални казуси, свързани с жените. Статията разкрива истинските историите на три бивши “съпруги на ИДИЛ”, настоящи затворнички в лагери в Ирак.
Ум Ахмед е една от тези обвиняеми. Тя не се представя с истинското си име, а с Ум – арабската дума за майка, и с името на 14-годишния ѝ син – Ахмед. Нейният съпруг, загинал вероятно при ракетен обстрел, заедно с трима от петимата им сина през 2017 г., по–рано се присъединява към групировката под смъртна заплаха. Сега Ум Ахмед живее в лагер край Тикрит, заедно с тримата си оцелели сина и други членове на семейството. Въпреки че Ирак постепенно се възстановява от пораженията на ИДИЛ, а жените се завръщат на работа и в университетите, носят доскоро забранените им шарени дрехи и наваксват изгубеното време за социален живот, обвинените, дори в далечни връзки с джихадистите, не се и надяват на такива възможности. Често им отказват медицинска помощ или документи за самоличност.
"Има семейство зад всеки обвиняем мъж“ казва 33-годишната Иклас, майка на шест деца. Мъжът ѝ е бил таксиметров шофъор и е помагал на семейства, бягащи от ИДИЛ към територии на кюрдското правителство. По време на ракетна атака, Иклас абортира и семейството взима решение да направи опит за бягство. Иклас настоява, че мъжът ѝ никога не е членувал в ИДИЛ, но иракските власти го задържат и тя го вижда за последно през май 2017 г.
Други жени потвърждават за връзките на съпрузите им с групировката. Такава е Ум Меймууна или майката на Меймууна. Макар да е била против, жената няма думата в решението на мъжа ѝ - дълбоко религиозен мюсюлманин. Не го е виждала от две години и предполага, че е мъртъв. Сега тя очаква присъдата си за неговите деяния. Такава участ сполетява всички, свързани с бойци на ИДИЛ, жени, независимо от произхода им. Смята се, че около 1350 чужденки, заедно със стотиците им деца, очакват последната дума на съда. Сред тях има европейки, като например германката Линда Вензел, вербувана онлайн, едва на 15-годишна възраст, да се омъжи за боец на халифата. Разочарованието ѝ от реалния брак с чеченски джихадист не ѝ спестява присъдата. От юли 2017 г. тя е задържана и едва се разминава със смъртното наказание. Иракският съд ѝ дава шест години затвор.
Мнението на иракчаните за съдбата на тези жени е разделено. Голяма част от обществото искрено желае наказанието им и не е склонно на опрощение.
Сега, когато страната се опитва да се съвземе от ужаса, много жени завършват университета в Мосул, позират на церемонията по дипломирането, правят си селфита, качени на високи токчета, празнуват отминаването на „черните дни“ .
"Използваме бурките да метем подовете“, шегува се една от студентките. Всички те са фокусирани върху намирането на работа и преследването на отложените им мечти. Ум Ахмед казва, че мечтае само пак да може да се усмихва, но с всеки нов ден поводите и за това изглеждат все по–малко.
