Мери Попинз, заедно с причудливия си чадър и безкрайно пълната си чанта, отново завладява екраните този месец, за да развинти въображението ни и да отключи детското у всеки от нас. Забравяйки да бъде дете, всеки от нас губи способността си да „гледа през чисти очи“ и да намира решенията, които се крият на най-причудливи места. Любимата на редица поколения Мери смело долита, за да разреши с помощта на магическите си способности поредната трудна ситуация.
„Мери Попинз се завръща“ е директно продължение на класиката от 1964 година и подобно на останалите филми, черпи идеи от прочутата поредица на писателката Памела Травърз. Има лица,които никога не губят чара си и не спират да са актуални. Такава е и самата Мери Попинз. Филмът е под режисурата на майстора Роб Маршъл, чиито мюзикъли са прекрасно доказателство за жизнеността на този жанр, въпреки времето, в което живеем. Оформен по този начин, сюжетът ни позволява да станем свидетели на едно всестранно разгръщане на героите, преплитайки разговори и песни. Филмът се сдоби с редица номинации за различни награди в Холивуд, а няколко вече спечели.
Действието се развива през 30-те години на ХХ в. в Лондон по време на Депресията и ни запознава с историята на вече порасналите Джейн и Майкъл Банкс (Емили Мортимър и Бен Уишоу). Майкъл работи в банката, където е работил и баща му и все още живее на улица „Черешово дърво“ №17 с трите си деца, Анабел, Джорджи и Джон, и тяхната икономка Елън. Неговата сестра Джейн е активистка.
Историята е силно заплетена, а доброто настроение започва драстично да намалява. Лошите новини не спират, а решения – не се намират. В този момент магията и чудото в лицето на всеизвестната Мери Попинз (Емили Блънт) се намесват, за да поставят нещата на мястото им. Появата й определено е впечатляваща -„I was flying a kite and it got caught on a nanny!“ – са първите думи на Джорджи Банкс, най-малкото от трите деца в семейството при първата си среща с бавачката, а действията й предизвикват богата гама от емоции. С помощта на своя приятел Джак (Лин-Мануел Миранда), на когото доброто настроение е постоянен „аксесоар“, Мери се опитва да върне загубената радост и изчезналото щастие в дома на Банкс. Дали ще успее обаче?
Началото и края силно контрастират емоционално, но какво по-хубаво от едно двучасово пътуване през дебрите на най-тъмните и върховете на най-свелите емоции, пречупени през призмата на вълшебството и красотата на живота?
„Всичко е възможно. Дори невъзможното“
Грабнете чадърите и полетете.
Коментари