Nintendo за много хора е познато име или може би бегъл и далечен спомен от детството, свързвано с първия досег с видео игрите. Въпреки че Nintendo са от дълго време на пазара, някакси това японче пропусна нашите географски ширини. В България бумът на PlayStation рекламите и непрекъснатите намаления на игрите и конзолите им избута едно истинско съкровище от полезрението на геймърите, а именно хибридната конзола Nintendo Switch.
Една година по-късно разбрах за този малък приятел и се влюбих. Дебютният ми досег със Switch беше първата искра и първото побутване за това да си я взема, а този досег се изрази в играене на Super Mario Odyssey на конзолата на приятеля ми. Ей, не се откачих от нея с дни. Една конзола вкъщи не беше достатъчна и така за Коледа се появи и моята. Исках да си имам свое собствено и персонализирано с любимите си игри Nintendo, за да мога сама да се ориентирам и да направя грешки в опит да намеря любимия си стил игри.
Когато си взех конзолата, първата ми игра беше нещо, казващо се Gunman Clive HD Collection, която си изтеглих просто ей така от e-shop-а. Беше ужасна. След това имаше поредица от също такива по-малки и по- евтини игри, докато не си взех Skyrim. Така това може да се каже, че е първата ми "голяма" игра, а и без кавичките - сериозно, тази игра е жестока и ме е малко яд, че чак сега разбирам за нея.
Не мога да размахвам с пръст и да кажа, че това е най-великата конзола с най-добрата библиотека от игри. Ако трябва да бъда абсолютно искрена, библиотеката на PlayStation е доооста по-голяма и разнообразна, но Switch си има своя чар. Този чар е връщане назад във времето. Носталгията. Усещането за детско безгрижие, в което след училище сядаш пред телевизора и убиваш патици в продължение на часове, преди майка ти да те извика за вечеря.
Когато съм имала лоши дни или просто криво настроение, съм си пускала някоя игра на Switch и след няколко успешни мисии и някой друг медал, денят ми малко се оправя.
Портативността на конзолата е също една от причините да избера точно нея. Можеш да играеш Zelda в метрото, можеш да играеш в колата, в самолета, в парка, на плажа (с някоя по-сериозна външна батерия, разбира се). Жестоко е. Разбира се, препоръчително е да не се разнася много по обществени места, че някой може да си я хареса, все пак не е изобщо евтина.
В крайна сметка, каквото и да сте избрали за първа, втора, пета или десета конзола, или пък може би геймърско PC, важното е да се забавлявате и направите тази инвестиция умно. В крайна сметка, не купуваме конзоли или гейминг оборудване всеки ден. Прочетете ревюта, погледайте клипчета и сравнете - имате ли нужда, къде предпочитате да играете и т.н.
Надявам се да съм накарала поне един човек да се замисли и ако иска да поцъка на някоя конзола и не знае коя, то да даде шанс на Switch. Заслужава си.
