„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. — Плутарх
Ден на българската просвета и култура - градовете са в манифестации на възрастни от бъдещето. Деца в прилежни униформи - цветни и жизнени масовки към светла бъднина вървят. В моята история Просветата е изписана с главна буква. Науката грее като слънце. Книжовността е сила и променя съдби. Добре де, това е историята на Стоян Михайловски. Братята Св. Св. Кирил и Методий извличат племето из мъртвина. Забележете, че народ без знание е племе.
„Народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина“
Дали? Будни ли сме?
Моята история е клиширана, непривлекателна и чорлава. И донякъде романтична.
Някои отиват на манифестация с малкото им дрехи, които родителите им могат да си позволят. Но са чисти, защото майките им знаят, че идва 24 май и ще видят детето как върви възродено по главната улица на града. Други се чувстват твърде големи и готини, за да се занимават с тия работи. И вървят колкото да не им пишат неизвинени отсъствия. Трети – гледат отстрани, защото не ходят на училище. Разбира се, има такива, които са фрагмент от първия сюжет и като такива са по-скоро „извадка от разказа“ и обществото. Те са в униформи, будни, с възможности, а учителите им внушават, че са елита.
Според проучвания половината българско население е в дълбоката фаза на съня. Не са поспаланковци. Повечето нямат късмета да са от будните. За да станеш навреме, трябва да има и кой да те събуди. А и не всеки часовник е будилник.
В моя разказ обаче има Дон Кихот, който се бори с образователни мелници. Това са приятелите от „Заедно в час“. Те искат всяко дете, независимо в коя масовка е попаднало, да върви гордо и осъзнато, независимо от обстоятелствата. Целта им е да „запалят факела“ в детското съзнание и да разкажат за вълшебните лъчи на знанието. Вярват, че децата могат да намерят вдъхновение в училище, стига да са подкрепени от възрастните, да има кой да ги води за ръка и да повярва в тях. Те им казват, че са можещи и възпитават в тях жажда за бодърстване.
Срещаме се с д-р Нели Колева от „Заедно в час“. Преди присъединяването си към екипа на „Заедно в час“, д-р Колева преподава английска и американска литература, сравнително литературознание, теория и практика на превода, английски, френски и немски език в Universite de Haute Bretagne в Рен, Франция и Rice University в Хюстън, САЩ.
Д-р Колева, разкажете ни накратко за мисията на „Заедно в час“? Моля да споделите какви са целите ви и в какво вярвате?
„Заедно в час“ привлича, подбира и обучава мотивирани хора, които имат желание да прекарат две години от живота си, преподавайки на ученици от уязвими общности в България. Това са общности с ограничени социално-икономически възможности. Целта ни е един ден всяко дете в страната ни да има достъп до качествено образование, независимо от населеното място, социално-икономическия статус на семейството, образованието на родителите си. За съжаление у нас съществува пряка зависимост между последните три фактора и качеството на подготовката, което един ученик получава. Децата от уязвими общности често изостават с години от връстниците си, които са имали късмета да бъдат родени в друга среда. И аз, и колегите ми вярваме в потенциала на всяко дете и в отговорността на учителите и възрастните непрестанно да подкрепят развитието на този потенциал.
Според международното проучване PISA 40% от българските ученици на 15 години са функционално неграмотни, т.е. не могат да приложат на практика наученото в училище в тяхното ежедневие. Кои са факторите, които обуславят функционалната неграмотност?
Да си функционално неграмотен означава да четеш текст и да не го разбираш, да не можеш да правиш елементарни изчисления и да черпиш информация от писмени източници. Функционално неграмотните са неспособни да се интегрират не просто на пазара на труда, а и в ежедневието – така например те не могат да прочетат и отговорят на обява за работа, да попълват документация, да пресметнат времето, което им отнема да стигнат от точка А до точка Б. Такива хора са в риск от бедност, заболявания, измами и не могат да живеят пълноценен живот и да постигнат потенциала си. Често извършват нискоквалифициран труд или разчитат на социални помощи и нямат достъп до медицинска грижа и пенсионно осигуряване. Ниското ниво на функционална грамотност е тежест за цялата държава, защото става дума за граждани, които не са в състояние пълноценно да участват в създаването на блага и често са в тежест на социалното осигуряване, ето защо повишаването на нивото на функционална грамотност трябва да бъде приоритет на всички ни.
Кога е налице образователно неравенство?
Образователното неравенство има много измерения, но често се изразява в това да „делим“ децата – на можещи и неможещи, на умни и глупави, на перспективни и безперспективни. Към онези, които определяме като по-малко успешни нерядко подхождаме със занижени очаквания, което на свой ред ги демотивира и отказва да се опитват. Искам да подчертая, че неравенството е отношение, нагласа, което нерядко се пренася и на системно ниво – училища, които разделят „добрите“ от „лошите“ ученици, учители, които работят „само с тези, които са дошли тук, за да учат“. Подобни практики са изключително осакатяващи, защото има много изследвания, които ясно показват, че когато подхождаме с ниски очаквания към учениците, тяхната липса на мотивация и проблеми в училище само се задълбочават.
Едва 3% от българските учители са на възраст под 35 години. Професията явно не е особено примамлива за младите. Какво ще се случи с образователната система, ако процентът се увеличи многократно?
То трябва задължително да се случи, разрешаването на демографската криза не може да бъде нищо друго, освен приоритет. Не издигам младостта в култ – работата ми ме среща с изключителни опитни професионалисти, които с хъс и енергия всеки ден вършат работата си и постигат страхотни резултати. Ако бъдат последвани от млади колеги, то тогава ще има приемственост, взаимно учене, вдъхновение и екипност, които със сигурност ще са от полза на учениците.
Какво означава да си „ефективен учител“ и как рефлектира това върху образованието на ученика?
Ефективният учител има визия за това къде иска да види учениците си след 5, 10, 15 години, която е разработил с помощта на децата, на техните родители, на общността, в която преподава. Той съгласува всяко свое действие с нея и не спира да си задава въпроса как това, което преподава, говори и прави в клас, помага на учениците му да бъдат успешни възрастни хора. Това е някой, който нерекъснато подобрява ефективността си, разсъждава често върху работата си и търси начини да става по-добър. Освен това се учи от колегите си и създава смислени партньорства. Знае как да поеме отговорност за действията си и не се оправдава с обстоятелствата, а търси начини да преодолее предизвикателствата. Аз харесвам много английската дума serve – служа, когато говорим за учители, защото ролята им според мен наистина е да служат по най-добрия начин на общността, в която преподават.
Добрият лидер вдъхновява и води своя ученик. Кои умения са задължителни?
Лидерът трябва да умее да слуша и да увлича съмишленици по пътя. Не бива да се изживява като месия или като единствен пазител на правилните отговори, а да черпи знания и вдъхновение от средата и от всеки около себе си, както и да дава възможност на всеки да се изяви и реализира пълния си потенциал.
Опишете ни перфектната образователна система.
Перфектната образователна система поставя ученика в центъра на учебния процес и се ръководи от неговите нужди. В крак с времето е и гледа на промените като на възможности, а не като на ограничения. Системата подкрепя учителите, обучава ги и посреща нуждите им. Тя въплъщава всеки ден онези нагласи и поведения, които искаме да видим в цялото ни общество: отговорност, взаимопомощ, почтеност и уважение към всеки.
снимка - StockSnap
