"Дребната старица, която наруши всички правила" е роман с прекалено дълго заглавие, чийто сюжет обаче определено е грабващ, стига да му дадете шанс, разбира се. Аз нямах съмнение, че това ще се случи. Вече познавах няколко представители на скандинавската литература, бях чувала отлични отзиви за още една баба, която праща поздрави и се извинява, така че нямах търпение да видя какви са приключенията, които очакват и моята баба - или по-скоро тази на писателката Катарина Ингелман-Сундберг.
Роман за вторите шансове. Във всички отношения - и романтични, макар и едва-едва загатнати, и лични. Роман за група възрастни хора, решили да прекарат оставащото си време в старчески дом, които обаче не са загубили огромните си воля и желание за живот. Роман за няколко перфектни престъпления и техните последствия. Роман за силата на духа, доказващ клишираното твърдение, че възрастта наистина не е нищо повече от досадно число.
С много хумор авторката разказва историята на петимата шведи от старчески дом "Диамант". Животът на всички тях е протекъл по различен, но сравнително по скандинавски спокоен начин, за да се озоват най-накрая на място, на което да прекарат старините си. Но дали това е край, наистина?
Еднообразните и скучни дни не се оказват мечтаното приключение за възрастните хора. Старческият дом, който намалява дневната доза кафе и бисквитки, също не им е по вкуса. Ако техните връстници (всички около и над 80 години) търсят спокойствие, то Марта, Ана-Грета, Кристина, Греблото и Умника имат далеч по-различни представи за оползотворяване на прекаленото свободно време, с което разполагат.
Катарина Ингелман-Сундберг описва една шведска реалност, която за нашите балкански очи е почти перфектна, но не и за очите на главните герои. Въпреки отличните закони на страната, пенсионерите все пак не се чувстват достатъчно облагодетелствани и започват да търсят свои начини за промяна на статуквото - първо за своето собствено, а след това - и за общото.
"Дребната старица, която наруши всички правила" е лек и много приятен за четене роман, който включва в себе си комедийни, социални и дори криминални елементи. Най-важно обаче е посланието, което носи. И ако си позволим да заимстваме призива на българския писател Андрей Велков, то ще кажем само едно: Няма закога.
Коментари