Навярно всеки е чувал за young adult (YA) книгите, или иначе казано книгите, предназначени за тийнейджърската аудитория (от 14 до около 18-годишна възраст). Те нашумяха толкова много през последните години, че буквално нови и нови излизат на пазара със “скоростта на светлината”. Видни представители са “Вината в нашите звезди” на Джон Грийн, Игрите на глада на Сюзан Колинс, “Здрач” на Стефани Майър, Дивергенти на Вероника Рот и други, които не само се превърнаха в бестселъри, но и бяха екранизирани, позволявайки и на нетолкова активните читатели да им се насладят.
Типичен пример е феноменът “Хари Потър”. Макар да спада повече към Middle grade категорията (тоест за 8 до 12 годишните) поредицата променя YA книгите завинаги. Дори се смята за странно ако не си чел книгите или не си гледал филмите. Към 2017г. статистиката показва, че 80% от книгите, които спадат към категорията YA, се купуват от възрастни, и то не за подаръци, а за тях самите.
Какви са предразсъдъците?
Възрастта
Често срещано явление е в книжните групи в социалните мрежи някой да попита въпроси от типа на: “Твърде стар/а ли съм за YA книги?” или “Четете ли YA и на каква възраст сте?”. Факт е, че целевата група на тези книги са младите и техните проблеми в училище, в първите им връзки или в университета, например. Но никъде не пише: “Забранено за възрастни!“. Обикновено на гръбчето на книгата има препоръчителните години, а след него има знак +, означаващ, че можеш да четеш спокойно, дори ако си ги “надраснал”.
Сравняването със “сериозната литература”
Почти всеки път, когато посещавам някоя книжарница са ми препоръчвани книги, които са се доказали, част от “сериозната литература“, без дори да съм попитана какъв тип книги предпочитам. За съжаление, все още съществува видимо разграничаване между литературата за възрастни, приемаща се за “сериозна”, и YA литуратурата, определяна като “несериозна”. Безспорно е хубаво да четем книги от различен жанр и категория, но не и да съдим предварително. Класиките имат какво да ни дадат, неслучайно някои от тях са в задължителната литуратура, тийнейджърските книги обаче също имат какво да ни предложат. Тъй като YA е категория, а не жанр, разнообразието е налице - има романтика, фентъзи, научна фантастика, микс от изброените, и въобще всичко, което се сетите. Важно е да знаем, че една книга не се превръща в несериозна, само защото главните действащи лица в нея са на границата на зрелостта.
“Прости” сюжети и наличие на клишета
За повечето проблемът на тези четива се корени в липсата на дълбочина в характерите на героите и предвидими сюжети. Клишета определено има: “избраните да спасят света“, любовни триъгълници, проблеми със семейството и т.н. Ако трябва да бъдем честни обаче, клишетата работят и доказателство за това са книгите, които макар и подобни, са начело на класациите. Освен това да напишеш една книга “просто” невинаги е с отрицателен смисъл. Смятам, че правилата за минимализма важат с пълна сила и за книгите - ако авторите са преминали през нещо и искат да го предадат добре, най-ефективно ще бъде, ако е достъпно и разбираемо за всички.
Защо четенето на YA книги трябва да се насърчава?
Истината е, че колкото и да се противопоставят книгите за възрастни и книгите за тийнейджъри, те не са толкова различни. Тийнейджърските години на човек са тези, през които емоциите са най-силни и тогава се научава на добро и зло, правилно и грешно, и най-вече - изгражда се като личност. Точно тогава се сблъскваме и с първите предизвикателства в живота си. Но човек не спира да се развива като личност, щом навърши определена възраст.
Затова, четейки YA книги научаваме повече неща за себе си. Някои хора може би си припомнят техните младини и как биха реагирали на ситуациите във въпросните книги. Други може би пък четат с децата си, като засилват връзката си с тях и се опитват да се поставят на тяхно място. Трети вероятно четат просто за удоволствие, защото нали това е основното предназначение на книгите? Има и още един вид – хората, които преминават през трудни моменти. Независимо дали в книгата се говори за важни неща (като “Костенурки до безкрая”, “Крайно нелогично поведение”, “Елайза и нейните чудовища”, зясягащи менталното здраве и “Думи в тъмносиньо”, “Писма до изгубените души”, отнасящи се за справянето със загубата) или е просто за разсейване с вълнуващи фентъзита и антиутопии (като “Реликвите на смъртните”, “Изборът”… ), няма никакво значение.
В заключение ще кажа само, че в ера, в която социалните мрежи са неделима част от ежедневието ни, всяка книга, която ни напомня за съществуването на това хартиено богатство, си заслужава. И както хората с векове се борят за равенство, така и YA книгите трябва да спрат да бъдат сравнявани с другите и да се оценяват наравно с тях, защото имат място в сърцата ни.
