„YES, CHEF“ или история от кухнята на живота на майстора готвач Маркус Самуелсон

От Етиопия в Швеция. От биологично семейство към осиновители. Едно чернокожо момче в Страната на викингите. И едно пътешествие, което сякаш никога не спира.

„YES, CHEF“ разказва историята на Маркус Самуелсон. Един мъж, чието най-голямо нещастие се превръща в шанс на живота. Един мъж, за когото краят, на който е бил обречен в най-ранните си години, се оказва начало.

Автобиографичното повествование всъщност е едно художествено пътуване през живота на автора. Всичко започва от африканското село, което дори не присъства на картата, преминава през едно спокойно детство в шведския град Гьотеборг, за да се озове в няколко европейски града, а накрая да завърши в Ню Йорк.

Това е пътуване на вкусовете. На храната и почитта към нея. На кулинарията като форма на изкуство. Авторът разказва за своя път от момче с мечта да бъде футболист до световноизвестен шеф готвач. От момче, което всяка събота помага на баба си да приготвят печено пиле, което на другия ден се превръща в пилешка супа, до всепризнат ресторантьор.

„Менютата ѝ следваха проста логика:

Днес ядеш хляб, защото е пресен.

Утре ядеш препечени филийки, защото хлябът е престоял.

На следващия ден правиш крутони, а останалият хляб се натрошава за панировка за риба.“

Книгата, която преди броени дни се появи на българския пазар, благодарение на издателство Gourmet, е разделена на три основни части: „Момче“, „Готвач“ и „Мъж“. И спойката между всички тях е най-голямата любов на автора: храната.

Маркус Самуелсон споделя всички стъпала, които е изкачил, за да достигне до мястото, на което е днес. Не спестява на читателите нито една спънка, която среща по пътя към своя връх. Не спестява паденията. Но не спестява и поуките, които му носи всяко хлъзгаво стъпало.

За да станеш добър готвач, трябва да умееш да слушаш. Да се учиш. Да не пестиш времето си. Да жертваш личния си живот. Понякога и егото. Защото крайната цел е по-висша от всичко това. Крайната цел те прави най-добрия.

Момче, което помага в кухнята на баба си. Момче, което се отегчава от часовете в готварското училище, защото отдавна е научило всичко, което ще му бъде преподадено Момче, чиято първа работа е в училищния ресторант. А всяка следваща бавно и несигурно го отвежда до постижението най-млад готвач, получил заветните три звезди от New York Times.

„Във всяка професионална кухня по-нисшият персонал откликва на исканията на висшестоящите почтително като в армията. Бях научен да казвам „Да, шеф“, независимо дали от мен се иска говежда плешка, или главата ми на тепсия. Yes, chef. Да, шеф. Провалих се във футбола и неуспехът ме направи скромен и целеустремен.”

„YES, CHEF“ съвсем не е книга, посветена единствено на кулинарното израстване на автора. Тя разказва подробно за неговото личностно такова. За грешките на младостта, порастването и разкаянието. За това, че един професионалист в своята област не винаги е професионалист в живота. Книга за първите грешки и вторите шансове.

„За толкова хора представлявам толкова различни неща. В Етиопия съм „ференги“, или „бял“, защото съм заможен американец. В Швеция представлявам „нова Швеция“, което за хората представлява Швеция без дискриминация. В Щатите съм чернокож, афроамериканец или имигрант, зависи. За мен етикетите не са толкова важни, колкото пътешествието. Взех влака от Гьотеборг за Швейцария, от Швейцария за Австрия и после се прибрах у дома.“