Уговорката ни е за неделя следобед. Ден, в който градът без угризения си дава пълна почивка, но не и Яна. С феерични движения на добра вълшебница (каквато скоро ще разбера, че е), Яна ме посреща в тихото си, уютно студио с аромат на мистична Азия. Бамбуков параван в пясъчно жълто, сиво диванче с точните размери, малка масичка с наредени върху нея обли чаши, симпатичен китайски чайник и няколко пеканови ядки за разкош са част от минималистичния интериор. Място с кукленски размери, което ми става симпатично още от първа среща.

Без много да се суети Яна ми налива чай (не женшен, а чисто българска лайка) - точно това, от която имам нужда в мрачния априлски следобед. “Нали знаеш, че не е нужно да ми правиш пълен масаж,” бързо й казвам аз. “Само колкото да разбера какво е.” “Ще импровизираме”, отговаря ми тя с усмивка. И ме кани да легна на винтидж кушетката зад паравана.

Импровизацията продължава почти час. Ръцете на Яна танцуват по лицето ми, чувствам как върху кожата ми се смесват меките аромати на масла, които тя комбинира на момента. Признава ми, че никога няма предварителен план какви продукти ще използва, оставя ръцете и усетът да я водят. И досега те не са я подвели. 

Яна Псарянова
снимка: Яна Лозева

Същите тези ръце са усетили (незнайно как), че обидата се е загнездила между гърдите ми. Там, където минава линията на емоциите. “Искаш ли да те освободим от това?” подхвърля ми Яна. Кимам с глава. Нещо започва да дращи по кожата ми, дращенето се усилва и лека болка се разнася нагоре по деколтето ми. Болката преминава в тръпнене, а тръпненето в облекчение. Сега вече съм готова да бъда въвлечена в тайнството на Гуа ша. 

Гладката повърхност на нефритената пластина започва да следва линиите на лицето ми - нагоре-навън, нагоре-навън, един несекващ ритъм, който кара тялото ми да се отпусне, а мозъкът сякаш да спре. Усещам, че изпадам в безтегловност. И ми става добре.

“Не знам как да започна това интервю, след като, само преди минути, духът ми сякаш беше напуснал тялото,” признавам аз, докато упорито ровя из чантата си в опит да намеря диктофона. “Може би аз трябва да го започна и да те попитам как се чувстваш”, смее се Яна. “Като преродена,” отговарям без да се замислям. Откривам диктофона, натискам на запис и връщаме разговора отначало…

Яна, ти си един от малкото Гуа ша терапевти у нас. Какво е Гуа ша - как би го обяснила на незапознатите?

Това е древна китайска лечебна практика, на поне 3000 години. При Гуа ша масажа се използва естествен камък със специфична сърцевидна форма, за да се активират определени точки по тялото и лицето. Така се изпада в една будна медитация, която всъщност се равнява на четири часа сън. В миналото Гуа ша се е използвала предимно за лечение на тялото -  в превод “гуа” означава изтъргвам, “ша” - болест, токсин. 

Днешните азиатки с малко повече свободно време са превърнали Гуа ша в свой ежедневен ритуал за разкрасяване. След работа много от тях се отбиват в някой местен център, 

където получават пълен пакет грижа - масаж на стъпалата, измиване на косата, Гуа ша на лице. В Япония, например, Гуа ша се прави по-продължително и колкото и странно да звучи, с по-силови, по-категорични движения.

Яна Псарянова
снимка: Яна Лозева

Азиатският ботокс, така го наричат някои, защо?

Масажът е вид рефлексотерапия, която активира различни точки и влияе върху цялото тяло, така че човек накрая се усеща лек, дори приятно отнесен. 

В основата на метода е енергията Чи - целта е да се "изметат" токсините по специфичната меридианна мрежа на тялото и да се балансира Ин и Ян. Гуа ша раздвижва лимфата и кръвообращението и влияе положително на нервната система. Освен това стимулира производството на еластин и колаген, на което се дължи и бюти ефектът на този масаж. Тоест с Гуа ша помагаме на кожата ни сама да се възстановява. 

Не съм привърженик на естетичната хирургия, макар че не я и осъждам. Искам обаче да покажа, че има и естествен начин да се поддържаме красиви, да бъдем най-добрата версия на самите себе си през различните възрасти . 

А ти как стигна до Гуа ша?

Винаги съм казвала, че Гуа ша мен ме намери. Една дама, която се занимава  професионално с масажи, преди време ми каза, че и аз имам ръце на масажист - заради начина, по който ги движех. А имам и още по-странен случай. Преди доста години един напълно непознат човек с пронизващи небесносини очи се доближи до мен и просто ми каза, че трябва да лекувам. В крайна сметка реших да проверя дали са прави (смее се). 

Обучавала съм се в България, където имаме много малко Гуа ша терапевти. Но повечето от Гуа ша, която предлагам, си е моя, авторска. Структурата, която съм създала е съчинена изцяло от мен. Гуа ша е най-екзотичната част от тази структура, останалите елементи са неинвазивно почистване, масаж с ръце, който пак е заимстван от различни китайски техники, например точковия масаж, известен като 36 движения. Според мен той е съвършен.

Яна Псарянова
снимка: Яна Лозева

Тоест променила съм доста неща и в никакъв случай не мога да кажа, че моята Гуа ша е класическа. А и всеки път добавям по нещо. Много клиенти ми казват, че масажите един с един не си приличат (смее се). Естествено има правила, които следвам - съобразявам се с типа кожа, с някои противопоказности, но от там нататък се осланям на усета си.

Работя предимно с ръцете си и с камъка за Гуа ша, не използвам никакви машини и се придържам към правилото 95% от времето ръцете ми да останат върху лицето и тялото. Така се получава постоянен енергиен поток. Има само кратки моменти на пауза,  няколко излизания от помещението. Държа много на изходящия и входящ ритуал още в началото на масажа, защото така все едно казвам на тялото, “здравей, сега ти предстои нещо хубаво, така че те оставям за малко насаме, отпусни се, подготви се”.

Танц за двама, така определяш твоят авторски масаж, защо?

Защото тялото е инструмент, който ръцете настройват. Моята роля е да се изключа и да оставя на ръцете да ме водят - да изпадна в състояние подобно на медитация, в което често затварям очи. Интересно ми е да опознавам себе си през усещанията на околните и през докосването. Имам чувството, че развивам тактилна памет.

Защо държиш камъкът за Гуа ша, който използваш, да е от нефрит?

Обичам да експериментирам, но що се отнася до камъка съм класик. Нефритът е свещен камък в Китай, говори се, че императорите са спели с камък от нефрит под възглавниците си, за да се предпазват от зли сили. Този камък има свойството и да задържа по-дълго топлината. Преди старта на масажа затоплям камъните с вода и така, от топлината, масажът става по-дълбок, тъканите се отпускат, лимфата се задвижва. Използвам две нефритени пластини, които не са с идеална форма, не са и прекалено полирани, но са автентични като камък. В ежедневието си, винаги нося със себе си кост или камък, но когато съм на почивка, умишлено не ги взимам. И все пак, ако видя, че някой приятел или роднина има нужда от масаж, взимам една кухненска лъжица и правя каквото мога.

Яна Псарянова
снимка: Яна Лозева

Помниш ли първия си Гуа ша масаж?

Не само, че не помня първия масаж, но и първия месец ми се губи. Бях в несвяст в началото. Когато трябваше да усвоя движението с биволската кост и да оставя белег на кожата - това, което направихме при теб с линията на емоциите, изпаднах в чист ужас. Днес вече нямам такава бариера - знам, че това, което правя е уместно, че помага.

Освен външна, забелязваш ли и вътрешна промяна в хората, които се подлагат на Гуа ша?

Усещам промяна, да. Има емоционални приливи и отливи, които преживяваме заедно. Клиентът е този, който задава тона, но аз се опитвам да го изкарам от зоната му на комфорт. Хората невинаги познават добре телата си и не знаят кое е добро за тях. Така че често поемам инициативата и нарушавам зоната им на комфорта.

И няма обидени от смелостта ти?

Не. (смее се) Засега усещам само доверие. Оказа се дори, че един клиент има непоносимост към това друг да докосва стъпалата му. Аз обаче не го знаех, а масажите на лице при мен обикновено започват от стъпалата. Накрая той ми сподели, че за първи път позволява подобно нещо и всъщност се чувства доста добре. Това си беше малка победа.

Яна Псарянова
снимка: Яна Лозева

Защо стъпалата са отправна точка за масаж на лице?

Те са като карта на тялото ни. Когато поставим топла кърпа върху тях, когато докоснем няколко точки, тялото се предразполага и отпуска. 

Ти и мен успя да изтръгнеш от зоната на комфорта като изстърга чувството на обида от линията на емоциите. Често ли прибягваш до биволската кост и до третирането на тази линия?

Да, случва се. Има хора, които избухват в смях, има и такива, които се разплакват или искат да споделят нещо. Изчистващо е.

На теб какво ти дава Гуа ша?

Контактът с хората е богатство. Всички сме си казвали, в един или друг етап от живота, че искаме да бъдем полезни, да направим нещо за света. Ето това е моят малък принос. Имам усещането, че правя нещо за хората, че изразявам любов и грижа. Гуа ша ме направи и по-смела.

Яна Псарянова
снимка: Яна Лозева

А какво прави Яна, когато не практикува Гуа ша?

Напоследък съм задълбала в работата си. Но се старая да не изгубя връзката си с природата и с животните. Със съпруга ми си живеем с две осиновени кучета, Берта и Бени - безкрайно смешни и съвършени. Много приличат на нас двамата, както по положителните, така и по отрицателните качества (смее се). Бени и Берта страшно обичат да им правя Гуа ша масаж. Те са хипер активни кучета, но по време на масажа застиват от удоволствие и дори идват да искат още и да ме бутат с муцуна. Чудя се защо няма Гуа ша и за домашни любимци (смее се).

Какво би искала да ти се случи оттук нататък?

Нямам категорично усещане занапред. Но съм любопитна. В тези несигурни времена ми се опитва какво ли не. Ще ми се да започна да заснемам видеа - Гуа ша е много красив за наблюдаване ритуал, да създам блог и така да събудя афинитета си към писането, а също и да обучавам други в Гуа ша. Самата аз бих искала да отида на обучение в меката за Гуа ша, Китай и да видя колко от това, което правя е свързано с извора. А защо не един ден да имаме и академия по Гуа ша в България - има смисъл в това. Има и полза. Защото гуа ша е себегрижа. Това е моментът, в който спираш, поемаш си въздух и усещаш, че време има…

Яна Псарянова
снимка: Яна Лозева

Яна Псарянова е сертифициран Гуа ша майстор от повече от четири години. В студиото си “Янини ръце” на софийската улица “Васил Друмев” 4, Яна ежедневно практикува изкуството Гуа ша като го съчетава с други древни китайски практики и с тибетски масаж с раковини.

Автор

Евелина е журналист на свободна практика с фокус върху изкуство, култура и общество. В биографията й влизат издания като сп. BBC Знание, сп. Esquire и Програмата. Интересува се от обективното, но не и сухо споделяне на истории. Вярва, че добрият текст рано или късно стига до своя читател и че реалността изненадва повече от фикцията, ако оставим доброто чувство за хумор да ни води.

Напишете коментар